След всички перипетии в живота,
лице в лице с надничащата старост,
тя тихо го прегръща.
той се кротва.
Бездумна е частицата им радост. ...

Навън е пролет - красиви лъчи
стоплят моето сърце.
Навън небето - като твоите очи,
дарява усмивка за мен.
Навън дървета - огромни, зелени, ...

>> Погледни към небето -
>> може би съм звезда
>> или птица от ятото,
>> което приветства утринта,
>> а може да съм цвете, ...

Изсъхнах.
Сега съм в застой.
Не пиша.
Нищо смислено.
И само прeпрочитам. ...

Черно ми е, обич,
пред очите...
Как да продължавам
да живея?...
Всеки ден сивее, ...

Среща. Непредсказуем миг.
Ти запомняш пламъчетата в очите ми.
В теб разпуква тъмна роза.
Аз нехайно с огъня играя.
Над пламъка пърхат розови листенца... ...

Подари ми криле...
Не завързвай ръцете ми с ревностни мисли,
от луната ще взема сноп лъчи, за да литна!
Дай ми вятър, простор във мен да разлисти
нежно-бели криле... и небето да стигна... ...

Ако не си обичал поне веднъж -
защо си бил на този свят?
Ако не си усетил радостта
да си между небето и земята
- не си живял. ...

Забързан и труден животът отлита,
без отдих дори и за кратък момент,
а Времето бяга напред и не пита
дали уморен си, дали си добре.
Редуват се дните, години минават, ...

Аз исках да обичам нежно
и някой нежно да обича мен
и всички мигове копнежни
да ми се случват всеки ден.
И слънцето за мен да блесне, ...

Миналата седмица прочетох в един вестник коментар: „Не е важно каква кола караш, а каква душа носиш!"
Вероятно малко хора са съгласни с това твърдение. Вярно е, че днес по дрехите посрещат и по дрехите изпращат. В забързания и хаотичен делник, където властва лицемерието, хората заприличаха на гробни ...

Сърцето ми сякаш е рана разкрита,
душата ми плаче със тиха тъга,
капка по капка, мойте сълзи измиват
безмълвната болка, стаена в нощта.
Навъсено плаче небето студено ...

Размисли
Светът за мен е силна врява.
Обичам го и малко мразя.
И горе съм една сред всички,
а долу в тинята все още газя. ...

Повярвала във приказното чудо,
поисках да ти се отдам...
Целувай ме отчаяно и лудо,
стопи ме с мъжкия си плам.
Да лумне в огън цялата вселена ...

Копнеж, Болка и Страдание,
и огромни дози невнимание.
Аз пак с господин Неподходящи,
под ръка тръгнах със желание.
Крачех с устрем и упование, ...

Не искам да повярвам пак,
твърде дълго вярвах вече.
Постоянно бях глупак -
Любовта ми кат` вода изтече.
От тоз момент нататък ...

Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпрек ...

Студено е,
много е студено,
всичко е потънало в лед -
и градът, и хората,
дърветата, земята, ...

Представи си
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...

Онемявам, щом усетя, че те губя,
чувствам се безсилна да те спра.
Като буря си в душата ми,
но пак при тебе се завръщам.
И всеки път страхувам се, ...

Оставям те с усмивка да заспиш -
ми каза снощи тихо на раздяла.
А нощта е бяла…
И сълзите солени са.
Опитах се да го направя, ...

Нощта притваря ми очите
Нощ. На пръв поглед съвсем обикновена.
Дъжд. Ситни капчици се стичат по прозореца.
И сякаш нещо невидимо ме кара да потръпна,
усещам чуждо присъствие, а може би си внушавам... ...

Да плача?! Стига вече!
Очите ще си избода,
но сълза за тебе не ще пролея -
по-добре е да умра...
Да шепна името ти?! Няма смисъл! ...

Накарай ме да забравя,
кога спрях да те обичам
и кога ти започна.
Накарай ме да вярвам
в забравата, защото ...

Там, под старата върба
преди сто лета,
мъж чаровен чакаше жена
с неземна красота.
Облечена в бяло към него тя се приближи, ...

Ухаела по чародеен начин, с пулса на живота.
Поискала да е родена в годината на Шекспир.
И тялото й да кипи със вечен благослов,
поеми страстно да реди във звучни песни!
И никога при нея да не бъде тихо, тихо, ...

Както някога се губех
заедно с теб във нощта,
сега се губя сам
във самотата.
И срещам те из градските кафета ...

Не заключвай вратата...
тази нощ ще се промъкна при теб.
Остави отключено...
и не споменавай пред вашите,
че го правиш за мен. :) ...

Скована длан. Статични мисли.
Транс във бяла безконечност.
Прозрение до безсъзнание.
Все по-усилваща се болка.
Досадно празно отчаяние. ...

Едва ли има по-вдъхновяваща, не само в изобразителното изкуство, но и в литературата, тема от природата, с нейните необятни и неповторими превъплъщения.
Безбройни са примерите, както на тихи и романтични кътчета, където човек намира търсените от него вътрешен покой и хармония, така и смразяващите се ...

Вятър носи нежен аромат
... поисках да остана завинаги млад,
разпенва морските вълни
... горчивите сълзи преглътни
жив е споменът за теб ...

При мен си тази нощ,
но сърцето ми кърви от болка.
Докосваш нежно пак косата ми.
Целуваш страстно ти лицето ми.
Лекуваш с усмивка ...

Искам да искам да мога да бях
за да бъда и мога без да го искам
ала бях ли такъв надали щях
да осъзнавам че мога да искам да бях.
Но не мога да искам да искам да бях ...

Най-упоритата и търпеливата борба
завършва с поражение, когато
се води само от единия "любим" -
без помощта на другата страна.
И истинска трагедия настава, ...

Копие, забито в плътта,
играе роля в "Смъртта на моята душа".
Банално звучат слова,
пречупени през счупени стъкла.
Връщам лентата назад и ...