На шестия ден Бог реши да сътвори човека и направи Адам по свой образ и подобие. След това размисли и от реброто му създаде Ева, но те решиха да се подадат на съблазънта на говорещата Наги и изядоха плода на познанието. Това разгневи Господ и Той от Рая ги спусна на Земята...
Обаче след няколко дни ...

КРАДЕЦ НА ЛИСТОПАДИ
… навярно по рождение съм спец да съм добър крадец на листопади? –
и – щом през Варна есенен ветрец разчорли ги по градските площади,
събирам ги на пазва – лист по лист! – и по Гезмето с тях се ветролея,
или се смъквам в залеза златист – с мелтема да ги вихря върху кея! – ...

Всички искаме нещо: и то очевидно не става.
Философски е вещо, че не така става държава!
Щом търговията е обща: бий на масрафа надежда!
Ако жената е общност, значи е плетка прилежна...

Нужна ли ти е причина да обичаш,
сърцето когато затанцува в ритъм?!
И в копнеж безумен го обричаш,
друг да обича лудо до катаклизъм.
И какво да правим щом ни призове, ...

Клетва на Витус
Пред вас кълна се и пред всичко, що е живо в този свят.
От себе си ще дам, за да покълнат семената на живота.
Когато облаци и сняг покрият небесата, ще ги стопля.
Сред непрогледен мрак ще им доставя светлина. ...

ПИСМО ОТ АДА
… защото Господ каза, че не съм достоен да отида на небето,
ще се напъхам в Ада – таласъм! – ще седна до казана връз кюмбето,
ще хвърлям цял ден в огъня дръвца под грешниците – шепа живи мощи,
в неделя ще ви пращам писъмца! – e-mail-и в електронните ви пощи, ...

- Хайде, деца! Кико, стой мирен да ти вържа връзките! Симо, вземи и жълтия плик с кекса от печката, и да тръгваме, че майка и татко ни чакат!
- Няма кекс, какъв кекс?
- Как какъв, оня, дето снощи по никое време правих за обяда днес. И картофената салата, може да сложиш кутията в жълтия плик с кекса. ...

***
Животът – влакче
шеметно; понякога –
на ужасите!...
*** ...

„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба. ...

С природата не можем да се борим,
ний мислим, че тя почит ни дължи.
Ала очите трябва да отворим
и да се молим грешки да прости.
Природата уроци ни предава ...

Разсърди ли се?
А кой те разгневи?
Защо обиди се?
Гнева ти ни срази.
Необуздано си ...

Все пак излезнахме в другия край на плажа. Зеленина отвсякъде, огромни евкалипти хвърляха сянка току до чадърите, ограда от камъш и храсти отделяха плажа от горичката.
Настанихме се под чадъра. Митка начаса избяга към водата. Деца, отново намериха общ език, гмуркаха се, крещяха по детски, радваха се ...

19.02.2023.
Честит празник.

Безмълвно във вихъра съм само шепот.
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво. ...

Добро утро, момиче красиво!
Денят ти нека е спокоен и тих.
Укроти ли се малко сърцето ти диво?
За тебе го тоя стих съчиних.
И зная че вятъра гониш и на Луната седиш. ...

Нацията наша разединена беше,
Великите сили не милееха за нас,
но българският дух тогаз не спеше,
на Шести септември настъпи час,
когато дръзко се възпротиви той ...

Пактът „Молотов – Рибентроп“…
Подобно нещо НЕ СЪЩЕСТВУВА! И никога не го е имало.
Да, за пропагандно промиване на мозъците става. Затова е измислено такова название. Да въздейства върху емоциите.
Както „османско присъствие“ – не ТУРСКО РОБСТВО с цялата мрачна емоционална натовареност на определеният ...

КАМЪЧЕ ОТ МОЯ РОДЕН ДОМ
... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горният ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,
даже смокът бе умрял от глад, ...

Гларусът 2
Здравей морска птицо, отново те видях
и ти ме позна и ми помаха с крила.
В моят роден град аз скоро те съзрях,
а сега си при морето, в твоята среда. ...

Ще си отидем от живота си
валат,
в ръцете си не можем
да отнесем нищо
и даже този ,който е ...

Различна си. Много си различна.
Косата ти е пъстър листопад.
Гласът ти е поезия лирична,
ухание на тъмен морски бряг,
Красива си. Трептяща в полумрака. ...

И преди да командва съдбата
в старо време - предишен живот,
вероятно били сме познати,
или сме се виждали по любов...
И по тъмни пътеки, и друмища, ...

Моля те, септември,
летен се върни,
без тъга и нерви
с морските вълни.
Весело ще плувам ...

Все още ли обичаш в рими
за теб да пиша стиховè?
Все още ли обичаш в рими
любов от други светове?
Все още ли докосваш нежно ...

Тъмнина
Тъмнината е учител на търпение.
Търпението изчерпва се и няма го и него -
Не е търпение вече.
Когато ти дадеш си време. ...

Да кажа ли... казах ви или да замълча!
За загубите, за смърта и пострадалите хора!?
Лъжа ли е, че все още вярваме в това...
че те са избраните да ни водят към доброто.
Не искам да посочвам с пръст... ...

Отново съм щастлива аз.
Благодарение на всички вас.
Какво правите с мен?
Винаги правите щастлив всеки мой ден.
Какво за всички вас да направя? ...

Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...

Адът беше настъпил за миг. Хората пищяха и бягаха навсякъде. Рамая хлипаше над тялото на баща си, докато Тамеш се опитваше да я изправи. Вещицата се беше дръпнала настрани и гледаше с най-добрата си имитация на ужас, докато морите летяха наоколо и сееха смърт. Сам също се беше постарал да изглежда д ...

О Б Л О Г
Ръцете ми отдавна изтръпнаха,
дланите ми са целите в рани,
но продължавам въжето да дърпам
и тревога да вдигам с камбаната... ...

Имах нужда да си
до мен.
Имах нужда това
разстояние да е кратко.
Имах нужда времето ...

Съзерцавам те, в морето те виждам
в залеза и в изгрева, все те виждам.
В погледа ти, либе мое, се извисявам,
и в обетована земя се приземявам.
Земята и небето в пазвата си ни пазят, ...

Приличам ли на ангелче от рая?
Повярвай ми, приличам, но не съм.
И дявол съм, когато те желая,
светица съм. Тих шепот, Божи гръм...
Такава си досега не си обичал ...

Скитникът арменец 8
През един хладен, августовски ден поехме към Арфорвил. Квартал в източен Париж, където живее голяма арменска колония. Даже има улица “Гомидас” и улица “Манушян”, както и площад “Аштарак” Тук живеят не по-малко от 6000 до 9000 хиляди арменци.
Първите заселници са от 1922 година. Т ...

„Стихотоворение!“ възкликна Джъд и се зачете в йероглифите. Те гласяха:
Стрелата бумеранг ще го открие
дори и в най-дълбоките недра.
И спомена за него ще изтрие
в скалите над свещена пещера. ...

Аз съм тук, а ти си там,
противоположни страни.
Мислех,че съм Ева, а ти моя Адам,
а ти своята отрова разпространи.
Стоя замислена и се чудя, ...

Каква злосторница съм само!
Преструвам се на пухкав сън,
спуснал се като небесна манна,
заспят ли ме - кошмарен гръм;
на вик, тъй дълго спотаяван ...

СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща! ...