СЪДБИЦА
Свят видях ли или не?!
Пих ли сладката забрава
да не помня от къде
тръгнах и какво оставих! ...

Измина седмица, а болката, нанесена от обидата за размера на спалнята му, още го терзаеше:
-- Как пък само на нея и се видя малка?!? Другите не мислеха така! Първата не можа да удържи и две минути на напъна, и хукна да се спасява! Втората... Добре, че се появи Игнат да я спаси, защото направо издъхв ...

Омръзна ми от тези политици,
прав се оказа алековият герой,
те са маскари, алчни и циници,
първо мислят за джоба свой!
Наивни надежди в душа имах, ...

Вървим през живота с
полюшващата походка на дните,
яхнали времето като волен ездач.
Нямащи ясна посока в главите
следваме програмата и оня мираж. ...

Коледа. Годината е 2010. Правя баница със сирене и увивам късмети написани на листче във фолио. Съпругът ми ме гледа в ръцете. Помните, че е сърбин, нали? Пита ме:
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...

Моя прекрасна Агнес, от няколко нощи пред очите ми се появяваще онова, което се опитвах да нарисувам за теб, моя обич. Ще ти го опиша като подарък с пожеланието да го изпиташ по време на новогодишната нощ.
Ти бе изтегнала своя разгорещен от ласки храм на истинската божествена любов. Отгоре ти се въз ...

ХЛАПАШКА ПЕСЕН
... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска, ...

Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре ...

Под знак на планети, звездите космични –
мъжът и жената, от Бог сътворени –
Създателят вложил заряди различни...
в красива градина били настанени.
Но Звездния бродник, дошъл от небето, ...

Всеки човек се ражда свободен. Свободен да избере какъв да бъде. Свободен да избере как да изживее живота, който му се предлага само веднъж. Да избере дали да води живот-независим и свободен, или да бъде подчинен на нещо земно, което може да унищожи всичко, което има.
Милиони хора избират да бъдат н ...

Тъгуват, боли ги нещата.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...

Помня, че ти ме прегърна и аз
вдигнах ръце от прането.
Даде ми роза. В съседство до нас
цъфнала беше. Сърцето
бясно подскочи от радост, дори ...

Подпирам се на четири стени,
избирам си финала за начало.
Настройвам честоти и светлини,
не плувам в тишина изнемощяла.
Към слънцето разчиствам висини, ...

любовта
нараства ли -
скръбта се възпрепятства

В една селска Овцеферма,
живеела овца модерна.
С гордо вдигната глава
все повтаряла си тя :
" Огрявам с красота света! ...

Обмяна на лицемерията имат само хората: вход - сетивата, мешалка - мозъците, изход - устите.

Тази циганска твоя душа, необятна!
Самодивска вода ли под бряста си пила?
Като жар, разгоряна за танц нестинарски,
като път пред каруцата с пъстро чергило.
Някой бие дайрето на август под зноя ...

Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини. ...

Родино моя, пазя те дълбоко
във дебрите на своята душа.
Отворила сърцето си широко,
не подминаваш мерзост и лъжа!
Родино моя, вярвам безрезервно ...

АВТОГРАФ ВЪРХУ СНЕГА
... под прозорците на Варна, малко братче на Гаврош,
със душица благодарна тръгвам в празничната нощ,
през свещички и гирлянди и елхички с пухкав сняг
под балкони и веранди хлътвам в непрогледен мрак, ...

Аз искам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
с усмивка голяма, красива
навън да е приказен ден!
И ти да си близко до мене, ...

Като вишнев цвят,
полепва снегът
по сухите клони.
Вятърът свири
с ледена флейта ...

Животът винаги се ражда...
Във детските очи се вгледай ти!
Роден е, но и се преражда.
И минало е, и дали...?
Но ето... тук си и те има ...

Страхувам се, че след тъгата
смирението ще се стопи.
Че ще превърна в хладен вятър
Доброто, дето ме крепи.
От сухотата се страхувам ...

Пишете свободните стихове,
пишете ги – целите в бяло.
За жалост, те дишат със хрипове
и нещо във тях не е цяло.
А то е, да пръскат мелодия ...

Каквото беше - беше. "Жив съм" -
сега е само непонятен звук за мен.
Животът пълнокръвен е излишък -
един неразгадан докрай рефрен.
Така че нека някой да се бори. ...

Времето е спряло, Спрял е и светът
Часовникът отмерва всеки дъх
Войните Христови Бог позиционира
Неговата Църква в петкратна власт Той активира
А щом отново времето превключи ...

Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото со ...

Само процежда се капка,
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори, ...

Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...

ФАЙТОНЪТ НА ДЯДО
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”, ...

Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...