Мечтая цветно, в розово почти,
в дрехи ярки обвивам себе си, нали.
Играя щастие, усмивка ведра
на лицето ми цъфти.
Смехът ми като ручей ...

Аз чаках сянката на твойто вдъхновение,
невиждащ самота и близост -
но бавно се изплъзнах, леко
като вдъхновение, проявило
свойта дързост. ...

Нямам сили повече да те обичам.
Затова ще се отпусна
бавно - по лицето на водата, която
искам да ме отнесе
далеч, далеч от теб. ...

САМ
Заседнал пред шумящата бутилка,
разпенил чаша, гледаш с поглед лош.
Пияници край тебе се умилкват,
очакващи да пият цяла нощ. ...

Писна ми
от мои стремления,
от егоизма ми,
от чужда премереност,
от вятърни мелници, ...

След лутане сред множество химери,
демонът си легна уморен
без музата, която да го стопли,
от тоз живот напълно отегчен.
Дори бутилката на масата остана пълна, ...

От обиди уморен,
от неправди - угнетен,
ще се върна някой ден
в края, в който съм роден!
На колибите далечни, ...

Подарих ти мъничка звездичка,
за да бди над твоя сладък сън,
а когато искаш да ме имаш,
да погледнеш през прозореца навън.
Подарих ти цялата си обич, ...

Невчесани мисли (по Станислав Йежи Лец)
Поет ли? Що е то?
Що за въпрос?
Поетите са въпроси...
Веднъж погледнах един мъж под кръста, ...

Понякога съм истинска фурия -
събуждам се и всичко е наопaки,
обличам се набързо и излизам,
за да отровя и на другите живота.
Като дете се цупя и мърморя, ...

Wake Up Call
I didn't hear what you were saying.
I live on raw emotion baby.
I answer questions never maybe
and I'm not kind if you betray me. ...

STAIND
"Zoe Jane"
Well I want you to notice
To notice when I'm not around
And I know that your eyes see straight through me ...

Blinded I am and so are you
By shedding tears
Confusion that separates us two
We hold dear
Just look into my eyes ...

Пристигна по-рано от очакваното. Отиде в едно познато кафе и седна пред екрана. Отпиваше спокойно и си четеше пощата. Беше казал, че ще позвъни към 10 часа, но не се сдържа. Позвъни по-рано. Няколко пъти не му вдигна и помисли, че спи. Докато все пак вдигна. Беше му сърдита! Заповядвал какво да прав ...

Добър вечер, мамо, пак съм у дома,
завърна се най-блудният ти син.
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои хора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак ...

Омръзна от толкова сдъвкани фрази -
фалшиви акорди в оркестър без име.
Превърна се болката в шум на талази,
а мракът беззвучен все още раним е.
Поръчахме ария, ода за радост, ...

Любовта зашлеви ми плесница,
зачерви ми бузата и заболя,
сълза се скри във малката зеница
и през нея във душата ми се вля.
Пред нея, мислеше, че ще заплача, ...

Искам да се вгледам в очите ти
и да видя огледално образа свой,
искам да остана в ръцете ти,
и да чувствам, че си само мой.
Не зная къде да те търся, ...

Аз никога няма да забравя,
аз никога не ще простя,
това, което ми направи,
ще го помня и след смъртта.
Аз никога не ще изтрия, ...

В едни очи аз искам да се вгледам,
в едни очи, за които аз не спя,
едни очи, които вечно гледам
и едни очи, на които не мога да простя.
А една сълза бавно се стича, ...

Ето ме мен... едно и също правя всеки ден...
До телефона чакам да се обади той,
онзи женкар, дето го обичам и си въобразявам, че е само мой...
Чакам... а телефона все мълчи.
От този затворен живот кой ще ме спаси?... ...

Формула за щастие
Всеки търси детелина -
щастието да намира.
Но къде се крие тя,
пита твоята съдба. ...

Вревме беше да се прибират вкъщи. Вървяха прегърнати и мълчаливи.
Питър погледна Миша и тя го погледна със същият уплашен и същевременно любопитен поглед - те знаеха какво ги очаква и всяка нервна клетка в телата им се беше свила на кълбо.
- За какво си мислиш? - попита Питър.
- За нищо - тя излъга, ...

Изгубена
Изгубих се без твоя силен гръб,
Без твоите ръце и думи нежни.
Сигурността, че винаги със теб
Ще бъда – изведнъж изчезна... ...

Отново съм наблизо. На брега
съм застанал като мнима сянка
на човек, избягал от света,
стиснал във ръка една останка
от живот, далече от вълните, ...

Изморих се от болка по тебе,
от надежди, мечти и заблуди.
Изморих се от тайните срещи,
от целувките страстни и луди.
Изморих се да бъда „онази”, ...

Празна е старата танцова зала,
Още чувам отдавна отминали стъпки.
Тя си спомня как, онемяла,
Почувства балетните тръпки.
От прашните, обелени, тъжни стени, ...