Мимолетност
Слънцето изгря във шест без двайсет.
Облаците във без десет го закриха.
Спри се! Събуди се! Осъзнай се!
Че изтичат бързо на живота, ...

Искам в света да сме само аз и ти.
Ние с нашите мечти.
Мечти големи и вълшебни.
Така красиви и душевни.
Наши общи и една моя сбъдната мечта. ...

Сини мъниста се ровят в душата ми,
огън запалват - пожар.
Aлчните устни - гадни предатели
жадуват безкрайно меда - кехлибар.
В плодната есен - тиха и сладостна, ...

Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Приказка е стара, като света -
за жена и за исполин.
За Струма - за пълзящата вода,
за синьото и зеленото на Пирин. ...

Има нещо в теб,
което ме пленява,
има някаква тайна сила
между нашите сърца.
Какво ме кара да обичам теб, ...

Стареят къщите, облегнати една на друга,
когато никой в този град на друг не се обляга.
Самотна, нощем сянката ми скрива се от мене
и заживява в техните комини,
а аз оставам с декемврийска вечер като тая - ...

Съпругите на поетите
Видях една жена,
съпруга на пластичен лекар
тя беше цялата във операции,
на шията, ръцете и лицето й, ...

Беззъба баба
мъчи коричка сух хляб...
Тъжен послеслов.

Шепот, разпръснати брилянти, огнени искри.
Вятърни коси, пясъчни нозе.
Забранени прегради, шеметни жени
поглеждат две очи, покварени от меките криле.
Спокойствие - градът замръква. ...

Със синьото на слънчево небе
пространства чудни са очите,
със морското зелено на зениците
трептения изпълват мислите.
Косите ми са шеметни вълни ...

Ненужно ме боли...
Аз знаех, че е страшно
да вярвам в две очи,
забравили да плачат...

Да забравя болката?
Не! Не мога!
Да загърбя обичта си?
Как?
Да спра да те обичам? ...

ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...

Последвай ме в тъмнината,
дори дъжд да вали!
Последвай ме и в светлина,
и замълчи!
Последвай ме, за да ти покажа, ...

ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и ба ...

Имам нужда от теб. . .
Бяло. Не и безлично.
Имам нужда от теб
като първо кокиче.
Късен есенен двор. ...

Зимата...
Приемам я лично...
Не обичам студената й белота...
Аз си оставам лятно момиче,
изтъкано от светлина... ...

Не знаех колко трудно е да свикнеш с мисълта,
че като филм през тебе преминава любовта.
Една измислена картина от сценариста назидана,
запечатана от режисьора зад екрана.
Този филм го гледат малки и големи, ...

Вървим двама ръка за ръка,
по-влюбени от всякога.
Навсякъде ухае на любов.
Никога не съм била по-щастлива...
................ ...

Пропиляното време събирам
във букета от есенна шума.
И във него разчитам, избирам
най-внезапната истинна дума.
Пак ме стрелват през клони лъчите ...

Запознай се с мене,
oпознай всяка подробност.
Примирих се с тебе,
да те променя нямам способност.
Ще се боря с глупостта ти. ...

Знаеш ли, че времето ми свършва,
а искам още само 5 минути.
5 минути да обичам,
5 минути да живея,
5 минути, за да повтарям твоето име. ...

Увяхвам неразцъфнала в ръцете ти
пред прага на навъсеното утре,
безоблачно мечтая, но в сърцето си
усещам, че след теб ще се погубя.
Увяхвам ароматно и предпразнично, ...

Сънят на спомена шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди ...