Заклевам те да виждаш мене нощ и ден,
заклевам те да гаснеш в тъмнината...
Заклевам те без мене да живееш,
заклевам те, умирайки, за мене да милееш!
Заклевам те, щом видиш друга, да ослепееш, ...

На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...

Веднъж ще дойда. Няма да забравиш.
Денят, във който всичко ще умре.
Ще вдигаш тостове. Да няма празници.
Агнецови гърла. Абсцес. Дране.
Ще вляза през очите ти. Прокажено. ...

Изплетени пътеки
Изкъпах мислите,
изплетох пътеки
и тръгнах... наслука...
Загърбих и скуката, ...

Навярно още броди в Анхиало
духът безсмъртно-светъл на поета.
За него вече времето е спряло.
Не му е нужно земното му тяло,
но още омагьосва го морето. ...

Когато бяхме деца, не подозирахме, че съществува любовта.
Но животът си върви, но макар и
късно разбрахме това, че боли от любовта.
Вече осъзнати и малко грубовати,
търсим сродната душа, нежност и тъга да споделим ...

Любов ли е по снимка да въздишаш,
да те боли, щом видиш неговия лик?
Или мечта е да се вричаш,
и да крещиш, все едно това е последния ти вик?
Любов ли е до късни часове да чакаш, ...

Не! Не се вричай
"Обичам те" -
отдавна разбрах,
че без думите може.
Разбрах, че тя, любовта, ...

СпИциално посвещение на Com_ocio ( Хухавел )
Многу мислих. Ма съдбовну.
Зор... чак мозъкъ ми пришки фанъ.
Ма напъвах съ... върховну,
пристраших съ май... шъ ти пристанъ! ...

Днешният разказ не е мой. На приятелка е. Казва се Биляна. Тя ми го прати с молба по него да напиша нещо... но, както сами ще се убедите, няма нужда да се пипа или да се пренаписва. Надявам се да го оцените, както аз го оцених, т. е. с абсолютната шестица! :-)
Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръсте ...

Стана късно... Обичта тежеше
в две следи от пясъчни монети.
Бързо между пръстите течеше
времето на песни недопети.
Изтънели, чувствата изчезват. ...

Аз търся радостта във този свят,
аз търся щастието непрестанно,
аз търся и се взирам да открия любовта,
но тя не идва и е тъй печално.
Аз плача мълком, страдам всеки час, ...

В очите ти весело слънчеви
откривам така желаната топлина.
Косите ти като буйни треви
ме обгръщат с галеща мекота.
В дланите си, разлистени рози, ...

Падна бялото на двора,
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети, ...

Обичай ме като пролетно слънце,
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.
Вземи шепа обич от лятото - ...

Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.
Харесва ми сякаш така да живея, ...

Целувай ме,
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти, ...

Предпазливост
Боже! Колко голям е светът!
Аз го гледам през тясна пролука.
И от страх да не ме изядат,
ще умра от досада и скука.

„Скорпионът искал да премине на отсрещния бряг на една река. Не можел да плува и помолил жабата да го качи на гърба си и така и двамата да преплуват реката. Жабата казала:
"Нямам нищо против, но ти имаш отровно жило, ще ме убодеш и ще умра, страх ме е да те кача на гърба си". Скорпионът: "Защо да пр ...

Минорно сляхме се.
Роялно.В полутон.
Откъснатите клони, лаврови
зараснаха заключени
във дланите на Аполон. ...

Признавам, че имам претенции
и се лутах по грешен път.
Но те моля, мой любими,
приюти ме, притисни ме в този кът.
Не отричам, че съм окаляна, ...

В прохладна нощ, с безброй звезди,
на плажа двамата сме - аз и ти.
И пълната луна със бляскави лъчи
оставя пак следа върху сините вълни.
И тук сами сме, няма друг, ...

Ето я земята тъй далеч,
застанахме пред нея и се вгледах,
извадих от кобура кървав меч
народа си към битката поведох.
Преплувахме реката с конете, ...

Вълните, морето, цветята, небето,
въздухът, луната, слънцето, земята.
Любов, щастие, сълзи,
прегръдки,целувки,погледи.
Търся дума, за да опиша с теб любовта ни, ...

Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...

Не мога да се сърдя
Не мога да се сърдя,
няма нищо ново.
Върна се при мен,
за да избягаш пак отново. ...

***
"И нарисувана от себе си
картината остана.
За да превърне този миг
в творение." ...

"Здравей!" - усмихвам се насила;
а огънят в сърцето ми още силно гори...
Не мога да вървя по жаравата още жива -
от чувствата стаени плътта ще изгори...
А исках да забравя теб и любовта ти - ...

Как да стана, да дойда, да се върна?
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.
И предполагам, че трябва да те намеря. ...

Ти тръгваш, не ме чакаш вече,
тесногръда крайпътна любов,
под стряха с надежда човечна,
търся път по-различен и нов.
Върви, за теб няма да плача, ...