Страна, в която роден си,
дом, във който растеш,
земя, в която се вричаш,
хоризонт на твоят стремеж.
Образи, които обичаш, ...

послучай рождения му ден
Вятърът на живота те носи напред и нагоре.
Често се случва да сменя посоката,
но после отново влиза в житейските коловози.
А ти вярваш, и се надяваш да откриеш Истината по-скоро. ...

Полунощно е...
И е лично.
Навън, дъждовни капки вярност
израждат се
от евтино продадени сълзи. ...

Ти
Ти си тих, безмълвен порив,
някъде широко разпилян.
Тъжна керемида на самотен покрив,
вечно зъзнещ и от дъжд залян. ...

Една сълза, поела мъката в безкрая,
една сълза - изгубена мечта.
Две сенки, разминали се в мрака,
премълчани думи, неизречна тъга.
Къде е той, къде е тя - ...

Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степен ...

Тази болка изпива кръвта ми
и се вглежда в слепи очи,
без въже пристяга врата ми -
задушава провинени мечти.
Тази болка не знае предели, ...

Леден вятър блъска в очите ми спомени.
Невлюбена в нищо и в никого нощ.
Обратно времегонене.
Свеждам поглед.
Сенки ме срещат ...

Бебето в мен умря, умря завинаги!
С него ТРЯБВАШЕ да умра и аз...
Тази дан трябваше да платя за убийството,
но Господ не пожела мойта душа.
=== ...

Един разказ е истински, а разказваческото майсторство - автентично, само когато историята, която чуваме, съдържа в себе си трудност за ума и разрив в чувствата.
Митът за Тантал, сипилският цар, дохожда от един различен свят и затова е удар по обичайния възглед, чийто немощен дух, едва ли е способен ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРЕКРАСЕН!
НА ТОЗИ ДЕН СИ СЕ РОДИЛ,
ВЪВ ТИХА НОЕМВРИЙСКА НОЩ
И ВСИЧКО ТИ СИ ПРОМЕНИЛ:
СВЕТЪТ СЪС ТЕБ Е СТАНАЛ ...

Оставаш с мен,
вървим ден след ден,
борим се против страхове,
опълчваме се срещу богове.
Заедно... ...

Понеже много ни се насъбра напоследък, аз и Момчо решихме малко да отидем с малчи на гости. Речено-сторено... Имах покана от едно невероятно момиче за визита. Но понеже Момчо наскоро започна тази работа и нямаше да е много желателно да моли за дни, тръгнахме аз и малчо.
Момичето (макар и да е жена, ...

В очакване животът ни минава,
в очакване на хиляди неща,
но най-очаквано остава
това - да срещнем любовта!
През трудности човекът минава, ...

Един е той за всички нас - смелият пожарникар!
Единствен той сред буйните огньове и бурните реки -
готов е той живота си да подари,
за да спаси един обикновен човечец.
Ни студ, ни жега, нито пек могат да го спрат, ...

Ти ли беше този, който ме избра?
Невярваща, безразлична се загледах във теб.
Бях себе си, не играх роля,
помних само очите ти, когато те попитах нещо, тогава ги запомних,
разкрих ти тайните на душата си с поглед, видях и твоята невинност там. ...

Обичах да нощувам сам в гората.
Наклаждах хубав огън край реката,
и за постеля папрат накосил,
връз нея метнал топло одеяло,
загърбил грижи всякакви изцяло, ...

***
Бил ли си любовно семе...
в почва без покой?
Никнал ли си в грешно време...
без да зрееш свой? ...

Днес остана да работи пред компютъра. По едно време чу тихичко отваряне на вратата и след малко едно коте се покатери по нейните крака. Едновременно с това някой запъхтян придърпа стол зад нея и две познати ръчички закриха очите й. Младата жена се усмихна и зачака. След няколко секунди чу скъпо за н ...

Че не съм съвсем нормален,
е безспорна диагноза,
щом убийствената проза
на театъра банален,
ежедневие наречен, ...

Аз грехът съм във твоите сънища,
капка свежест във твойте сълзи,
страст и нежност във нощни копнения
и лъчът съм във твойте мечти.
Аз съм твоето утре – във розово ...

Позволих ти
да нахлуеш в живота ми
случайно.
Позволих ти
да нарушиш съня ми ...

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата
Кървавите лъчи на слънцето запалиха хоризонта. Хора и животни се размърдаха, защото беше време за жътва. Вместо снопи от жито, щеше да има от човешки трупове. Всички боляри се бяха насъбрали във Великата шатра. Старият боляр отпи от ...

Дървото - живот... Ех, дали!?...
Настъпва хлад и студ сковава,
дървото издържливо отстоява,
замръзват клони и пада скреж,
а вятър брули, листата жални - беш... ...

Душата ми е светъл храм -
ще вляза тихичко, на пръсти
и Бога в себе си ще търся
със вяра и молитвен плам...

Имаш ли, имаш ли душа?
Даваш ли, даваш ли от нея?
Пиеш ли тъжно радостта?
Виждаш ли, виждаш ли през нея?
Ела, направи чудеса. ...

Имало една мома. Неда казвала се тя.
Със бъбривата съседка, Дора – нашата кокетка,
всяка сутрин рано-рано, щом излюпят се из под юргана,
правят си кафе горещо, сядат и си бъбрят нещо.
Хвалила се тази Неда с ненки –хубави и бели. ...

с обич...
Не смея да въздъхна,
да не би мига да разваля.
Не искам отново да измръзвам
в прегръдката на сивата тъга. ...

Аз и ти
Как продължаваме напред, след като пътят зад нас се срути? Има ли начин да не се игубим, ако не знаем откъде сме дошли? Понякога е добре да се обръщаме назад, за да знаем откъде сме минали. Фактът, че има обратен път назад, сам по себе си е достатъчен, за да се чувстваме сигурни, за да знаем ...

Момче, по-бяло от снега,
търся аз в нощта.
Но сън ли си или реалността -
това кога ще разбера?
Падам сама във мрака, ...

Бледи утринни лъчи проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си. ...

М О Е Т О В Е Р У Ю
Не мечтай в живота си
летеж
направо, горе в небесата,
защото паднеш ли, ...