Псевдомюсюлмани
Колко много вярващи са станали през тоя век,
колко истински и чисти мюсюлмани.
Бих ги поздравила, но съм човек
и сърцето ми не може да търпи измами. ...

Когато крия своите очи,
аз крия светлината на земята.
Единствено във погледа личи,
че чужда ми е всъщност слепотата.
Слепецът вижда винаги с душа ...

ГРОБОВЕ ЗА ПТИЦИ
Отричай ме напук на любовта си!
Сега съм жив! Сега ти можеш всичко!
Сега съм още жилав и косите ми
не са напълно побелели от годините. ...

Със теб се знаем толкова отдавна,
че вече сме почти като сестри.
Харесвам те и слънчева, и хладна,
и всеки път ти казвам: "Остани!"
Не мога да се сърдя, че различна, ...

Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната, ...

Ти си Валерито, аз съм Мария,
Том сме и Джерито, люта ракия!
Ти си ми джибрите, аз съм лозата,
аз съм ти фибрите, ти – мазнината.
Аз – камикадзе, с мишена все нова, ...

Бележките за парно и за ток
старицата забождаше на гвоздей.
Домът ѝ беше по-студен от смок,
а думите замръзваха на гроздове.
Заспиваше на стария дюшек, ...

Слънчево е, тихо капят
цветни есенни листа,
мек студът е и не хапе,
в мен пристъпя радостта.
Малка радост, неусетна, ...

В спектакли романтични на душата
ти винаги си главна героиня.
Прекрасна и пренежна и префина
явяваш се сияйно с изненада.
Ти винаги си главна героиня ...

Докато си млад, в теб душата пей.
Трудният живот лесно се живей.
Решително и смело срещат се несгоди.
Пътят да е дълъг, пак се лесно ходи.
Всичко преминава като на шега. ...

В тъмна доба на тебе наречена,
отброявам с тъга часовете.
В русло дълго на Времето вечно
водопадът ми шеметно свети.
Есен пъстра дърветата шари ...

сатаната -
рушител
известен -
от
жената-обител - ...

Поискахме с гората да се слеем,
да се изгубим в дивната и призрачност,
дърветата да гледат онемели
и клони да ни кимат – с цвят окичени.
Поискахме морето да събудим, ...

Не беше стройна, ни красива,
но имаше от Бога дар,
по своему си бе щастлива,
тя просто бе жена със чар.
И случи Слънце и така, ...

към Вапцаров
Една-единствена молитва
безмълвно в себе си мълвя
и вдига се духът ми, литва,
преборил може би гнева ...

–Поискай ми Вселената огромна!
Поискай ми я, ще ти я даря!
–Защо ми е, аз тебе искам само
и твоята целувка във нощта.
–Не може, ти си толкова далече ...

Тази есен - под брезите
в пожълтелите гори,
Ежко Бежко - сред тревите
дом реши да построи!
Той покри със суха папрат ...

Вредна математика.
Официално са гласували 39% от имащите право на глас.
Което автоматично прави нелегитимни всякакви „победители“ и „избрани“ – повече от половината народ не ги ще…
Обаче – законът, който самите „избраници“ са си нагласили, ги прави печеливши в далаверата…
„Победителите“ са с 25,33%. ...

Такива сме, четяхме до зори. Далеч от фалша, злобата и кича,
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...

Толкова е хубаво и кротко
в есента с неосъзнаем код,
стъпвам по килима като котка,
в лоното на златния живот.
Плодове търкалят се - грошове, ...

Когато свършат сълзите
и раните спрат да кървят,
сливат се нощите с дните,
уморени звезди не блестят.
Когато спомени греят ...

... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хер ...

Есен е.
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.
А в съня, зад вратата, толкова близо наднича, ...

Рози алени, пембени
с букли смешно-грациозни,
с поли ярки и помпозни
тропат с токчета шикозни.
Важно и надменно стъпят, ...

Иска ми се силно да тъжа,
но лицето ми в усмивка грее.
Истината сблъска се с лъжа,
борят се коя да надделее.
Станалото сънища краде, ...

Иванчо: Тате, съществуват ли джуджета поети?
Бащата: Не само, че съществуват, но преобладаващо са такива!

– Убий гълъба, защото той лети! Смърт! Ние имаме потребност от гибелта ви! Мрете сега и завинаги! Но не е достатъчно само да мрете, а да агонизирате! Само и единствено вие! Да се сурнете връз склона и да се издавите като обезумели прасета. Да ви разпънем на кръст, имаме опит! Съществуването ви е наш ...

Измислени срещи
/Свидна/
Вървя през измислена, стара гора,
птички във нея не пеят,
измислено стискам твойта ръка, ...

Заминал си е онзи трепет.
Вълшебен, тих и въжделен,
когато сплитахме ръцете си.
Аз бях за тебе. Ти, за мен.
Тогава чувствахме се, страстно влюбени. ...

Изгубени
Опустяха онези земи
по които пристъпяхме с обич.
Ненапити са всички води
от росата накапали в здрачност. ...

Препускаме в измислен кръговрат
с надеждата, че утре идва вчера.
И жалки сме във вечния си глад
изгубеното някак да намерим.
Бутилката от снощи не сладни, ...

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,
а техните крилца – ветрило сякаш –
разпръскват сребърните струи,
надскачващи се нависоко...
Деца се вглеждат в свойте изображения, ...

Боже, колко е хубаво е тук!
Тишината е цяла поема.
Плахо галещ е морският звук
на вълните, играещи с времето.
Този въздух е пълен с любов, ...

СЪНИЩА НАЯВЕ
Бялата слана по хълма на талази запълзя.
Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.
И когато я погали слънчицето с топла длан,
заискриха рой кристали край порутения храм. ...

Падения и върхове. Идилия
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...

ДОКОСНЕТЕ МЕ
Поплачете на рамото старо
моя радост и моя тъга.
Всичко беше и всичко изтля,
моя радост и моя мечта. ...