В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада
и свежест бистра, бухнала река –
владетелка на жива, горска младост.
Нагоре път – трънлив и каменист, ...

Седя на един шезлонг в новооткрит огромен воден комплекс. Би трябвало да ми е забавно. Според всички изискуеми предпоставки би трябвало да съм почти в Рая. Гледам синята вода, гледам хората, но нещо не е наред. Трудно ми е да определя какво. Може би аз не съм на ниво. Опитвам се да рестартирам, но о ...

Надпреварвах се с времето! Колкото повече го приближавах, толкова то се отдалечаваше!
Накрая вече уморен, седнах на един тротоар, запалих цигара, пих кафе от улична кафемашина и толкова!
А времето...!?
Времето се обърна видя, че никой не го гони и се върна.
Върна се и седна до мен. ...

Недей изпраща поетите си на война,
защото теб обичат и за теб ще умрат!
И тогава в народа ти ще се появи тъга,
но със стиховете си ще останат всякога.
За теб Българийо умряха много твои поети, ...

By letting all migrants inside
I thought by the rules to abide.
DeSantis and Greg
elude, so I beg
New York to accept them with pride.

Кирпич –
земя и слама в прегръдка под слънцето

Нищо не е невъзможно,
Що в сърцето яростно тупти,
Желание, що тъй превъзходно,
Напиращо, светът да покори.

- Лято е… с ваканция голяма! –
така ми рече днеска мама.
- Ти и Шарко, кучето злоядо,
отивате при баба и при дядо.
На село. Точно под Балкана, ...

Двама сме на плажа в фантазията ми,
е това и искам да ти го разкажа.
Седнали сме на брега късно през нощта,
усеща се ароматът на греха,
вълните галят ни по голите тела, ...

Баба купи куче
За малкото внуче.
Дядо купи за баба
Кецове, за да бяга.
Сега бяга в дворка ...

Климатични промени!
Потопи, потопи!
Нон стоп!
Полюси размразени!
Глобално затопляне! ...

Как минаха годините, сестричке,
а ти остана си така, все млада.
В сърцата ни си ти на всички,
но няма те тук, няма те и няма.
От снимки, спомени, ни гледаш ...

Ще търся обич в синята зора
дори това да бъде път безкраен.
Без теб сърцето тъне в нищета,
ако сме близки, близък е и раят.
Ще търся теб, голямата любов ...

Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.
В собата пред кръглата синѝя ...

Глава 19
Звездите над гората отдавна се бяха показали. Месечината грееше ярко, тази вечер тя беше огромна. В далечината виеше вълк, а нощните звуци се допълваха от разнообразните нощни птици. Една сова зорко гледаше от един стар дъб с огромните си жълти очи добре осветената поляната с розови цветя. ...

Ориенталският максимум е дори с цвете да не се удря жена (според тайвански фолклор).
Християнският минимум е даже от партньор да се убива жена (против Истанбулска конвенция).

Ще докосна със думи сърцето,
всяка болка и всяка тъга.
Ще докосна със думи душата –
в нея скита далечна мечта.
В нея лятното слънце се смее ...

Вече редовно след работа седяхме на сладки приказки, кафе и тортичка.. Разказах й за себе си, кой вятър ме е довял в Гърция, споделих че нямам приятелка, като истинска приятелка, а не само за секс, включително и за последната си позната преди експеримента, която даже не се е заинтересувала свърши ли ...

Светът е полудял от недовиждане
сред свойте упорито криви воли
и с истината има кратко свиждане
преди да хлътне в гузните подмоли.
Лъжите се оглеждат на събрание, ...

2023
Чернеят жестоките пепелища
след мощни огньове всред гори и поля,
но заблудено човечеството изобщо не вижда
причината за Глобалните Вятър,Потоп и Пожар. ...

Няма човек, който да каже, че не обича да чете. Има хора, за които книгата е спасение. От забързаното ежедневие. От тъгата. От несподелената любов. От човек, който ги е наранил. Но има и такива, които казват, че четат от хорски срам. Колкото да не изглеждат глупави. Книгата е дом в жилището. Кътче с ...

Твоите мъжки очи ме изгарят,
чувствам се изгубена.
Ето пак съм на седемнадесет
и отново съм влюбена.
Невъзможна любов, ...

Зная да плача,
но ставам да бия тревога.
Няма удача
из пруста на къща убога.
Сурне потопът ...

Неприятностите не ги подминаха съвсем и наобратно. Първо, двамата стражи на стълбището бяха започнали да се съвземат, така че Чарли трябваше да ги приспи отново. После друг гвардеец ги видя от края на един от коридорите. Този път преди който и да е от двамата да направи каквото и да е, мъжът побягна ...

Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...

Той загина, за да спаси раята,
до последно с враг се сражава!
С борба се постига свободата,
любов към народа го окуражава!
В Стара планина той падна, ...

Струна от вятър.
Разсеяни мисли.
Далечен повей.
Размазано червило.
Облачни честоти. ...

Той българина мой все си е сиромах,
но другото е важно за него всякога.
Да е здрав той и децата му, челядта,
да са сити те, а той понякога с празен стомах.
Все той на чорбаджийте наши слугува, ...

лято -
на обич
и слънце богато

ГОЛОДОМОР…
Звучно! Псевдоисторическо пропагандно название на ЧАСТ от голямата трагедия в Съветска Русия през 30-те на години.
Съчетанието на „псевдоисторическо“ и „трагедия“ е реално.
Да, трагедия е било. И по причина на природно бедствие – поредна суша, и по вина на некадърниците-болшевики, стремящ ...

Ноември, ли бе Май?
И Май, ли бе Ноември?
Прибирам се от плен,
с бутилка – „Здрави Нерви“!
Залитам, но мълча, ...

Бушуваха вълните
и капка по капка океанът пресъхваше.
Излизаше...
Всичко капеше през двете скалѝ,
моите очи... ...