И до днес ме обичат нау̀жким
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява ...

Вечно някой са осмяли
сценаристите на Слави.
Смешки или скеч безумен
пишат всичко, що им хрумне.
Хулят политици, прими ...

МЪЖЪТ С ОТВЕРТКАТА
Навярно аз съм странна птица, дошла от по-човечен свят,
протягам всекиму душица – и имам всекиго за брат,
злодей по своя друм да срещна, подавам му добра ръка –
молитва в черквата отсреща готов съм да му изрека, ...

Тя дойде - добро момиче,
дъждът тих да вали спря,
ангел от рая аз я наричам,
слънце моето сърце огря.
Аз - самотен, безутешен, ...

Скитникът се взираше в ромолящия, тих пролетен дъжд. Беше протегнал плахо треперещата си десница, която за него отдавна бе признак от изгубената му надежда. Изгубена нейде в мъглата, из пустите, нощни улици. Преди много години, надеждата в него бе буйна и той грижлижливо я съхраняваше, а сега просто ...

Сбрахме се капацитети-
във пиенето баш естети.
Празникът си е голям,
няма да го карам сам.
Пешо цар е на туршията ...

Забрави ме. Съня забрави.
Не търси ме, когато ме няма.
Обърни този лист и почни
нов роман за живота и края.
Примири се. Дори да боли. ...

Стоял ли си скоро в тишината...?
Където мислите крила разперват
отсяват истини в душата си ги кътат
страхът от себе си искат да отърсят...
Изключих тока и света угасна ...

Това е може би първата приказка за племенницата ми. Малко е наивна, но ще ти я разкажа...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...

МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА
Живея – и си мисля за Смъртта.
Тя просто всеки ден ми се навира.
Пред некролога, който го чета,
за скъп авер, политнал във Всемира. ...

С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.
Анти-хуманни проекти родиха се от недрата ...

Възкръснах в теб и пак цъфтя от детство,
когато бях най-жив и твой любим.
Аз пазя миг от сън с дъха на клетва,
че точно ти над мен с любов ще бдиш.
Днес нося всички радости и болки, ...

Когато дяволът е на гости в душата ми,
кънтящо ехо съм от шрапнел избухнал.
Когато рогатият завилнее в душата ми,
мачта ръждясала съм на потънал кораб.
Когато духът зъл зафучи в душата ми, ...

Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа ...

В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба ...

Потекоха ми сълзи
Искаш ли салфетка да се избършеш
Не, избърши се с моята ръка
Аз казах сълза, а не кърма

Сив
гълъб
подскача
пред тръгващ влак.
Крилете, глупак! ...

1.Семейна идилия
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...

Ретрограден човек съм и туй то. Имам си правила и навици, вярвам повече на морала, отколкото на мерака, даже си позволявам да задавам неправилни въпроси по ясно наредени заповеди…
Ама не разбирам, бе… Не разбирам как така някой си отнякъде, представящ се за неправителствен – тоест, от никого не изби ...

Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори. ...

Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...

Позволи ми
Позволи ми да те нарисувам,
да опиша твоите черти!
Позволи ми да ти се любувам,
в мислите ми най-красив си ти! ...

Отдавна виждам-даже не съм млад,
напразно е за младост да мечтая.
В душата вече вее хлад,
приготвям се да дойде края.
Любов, ти бе за мене рая, ...

Бие в гърдите есенен вятър,
косите се веят на всички страни,
Черно стана небето,
вихрушка луда по земята лети.
Хора забързано бягат, ...

Адски много се нервирам,
тук, със русите жени.
И през май, ще емигрирам
в скандинавските земи.
Там… жените са чудесни! ...

БОГ СИ МИЕ ПРОЗОРЦИТЕ СУТРИН
Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! – ...

За сцената мечтая
и планове си правя:
ще трябва да тренирам
как лъвове дресирам.
Чета и си мечтая ...

В химери да те търся е напразно,
за мен си цвят вълшебен не от вчера.
Не си дете на зимата и само
във пролетен възторг ще те намеря.
Не си дете на зимата и само ...

Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...

Обичаш ме!? Всичко останало
все някак преглътнала бих,
но не да съм просто метафора
до точката в третия стих.
И днес не приемам присъдата ...

Не мечтая за участие в рубриката с название като заглавието, но ето кои теми бих предложил...
Третото име да се образува от първото на майката (да бъде непроменимо).
Работното време да е 365 денонощия по 5 часа (премахват се недели, съботи, празници, отпуск).
Зачеване на необезпечено дете да е наруш ...

Януарският сняг заваля,
дълго чакахме всички.
Ще затрупа на спомена пламъка на свещичката....
Ще засипе снега всички черни отворени рани.
И от тях - на света - белотата му ще остане. ...

Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...