Кат Русия - друга няма -
тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-велики имена!
С Чехов, Пушкин, Айвазовски, ...

... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...

Някой в снега е танцувал, стъпките водят към нас,
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...

Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...

Все едно я бе ударил гръм. Ушите й пищяха пронизително, карайки я да иска да се свие на кълбо и да стиска главата си. Вместо това обаче Елизабет се надигна на лакти и започна да се оглежда, мигайки на парцали в опит да види нещо повече от бледи силуети на бял фон.
Леглото бе запокитено на една стран ...

На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...

Казах ли ти колко те обичам?
Казах ли ти,че животът ми си ти?
Че без теб не бих могла дори да дишам
и сърцето ми не иска да тупти?
Казах ли ти как със теб звездите ...

Пламен Пасков: Бедните ще стават все по-бедни, все по-гладни, все по-болни
Интервю на Стойка Божкова
с д-р Пламен Пасков
За мен е удоволствие да ви представя една ерудирана личност, публициста, политика, кандидат президента д-р Пламен Пасков.Благодаря ви г-н Пасков,че се съгласихте да ми дадете това ...

... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане... ...

Иванчо: Тате, защо не ни искат в Шенген?
Бащата: Защото нямаме Шен (Дух) и ген.

... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...

И колко трудно. Само как боли.
Сърцето ти разкъсано да стене,
умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...
Това което искаш да си вземеш.
И лудост е. Безумие дори. ...

....Днес ще разкажа една история от местата, където се раждат нестинари, където самодивите обикалят поляните и играят лудешки красивите си хора. И никой, който ги е видял, не остава свободен и обикновен...
...Всички играеха като полудели, празненството беше в разгара си, бяха си пийнали порядъчно, н ...

С една жена сега аз водя борба,
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...

Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...

Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...

Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...

В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“ ...

Грешна съм рима
и нямам си лик.
Паря в сърцето -
най-жилав камшик.
Нямам и съвест, ...

Стисни зъби човеко, и се дръж!
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...

Земното поле на суетата
шари хората с безсмислен лукс
и с това ветрее им душата,
илюзията ги омайва тук.
Не е лошо да живееш сносно, ...

Видях те да изгряваш отвисоко,
гореше в най-красивата звезда.
И моята молитва бе към Господ –
от тази нежност пак да те създам.
Тогава ще трептиш от страст и огън, ...

Вървяха мълчаливо, разминавайки се с все по-добре облечени мъже и жени, разхождащи се по все по-хубавите и широки улици, за да се приберат във все по-високите си и озеленени домове. Лизи не беше свикнала да се чувства като повлекана. Дори семейството й да не бе най-заможното, тя винаги се обличаше д ...

Чудотворецът със своята десница
от бури и беди да те закриля,
искри да пали в твоите зеници
и щастие за тебе да намира!
Чудо винаги да те застига, ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част втора ...

Прегърбен пред компютъра стоиш,
в монитора се взираш многократно.
Не зная колко ти ще издържиш
и надали туй бреме е приятно.
Но ти инат си, ти си великан – ...

Здравейте! Аз съм една най-обикновена поочукана тава-ветеран, служила вярно на поколения в семейството. Седях си на сушилника в двора на къщата под асмата в горещия летен ден и си мислех: „И какво, цял живот едно и също – пълнят ме, пекат ме във фурната, после ядат от мен, мият ме и всичко се повтар ...

"Сгреших, че овластих Кирил и Асен,
не трябваше да го правя, еврика!
От тия шарлатани нека съм спасен,
аз открих топлата вода, Америка!"

Едно те моля, дядо Боже, Ти всичко чуваш, знам
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...

На Пена й омръзна да я лъжат мъжете. Не, в някои отношения честни си бяха – и тя, и те знаеха какво следва след поканата за едно кафе в апартамента му. Обаче… Обаче, между вечерното и сутрешното кафе всички мъже й се кълняха в бъдещата женитба, а после това бъдеще бавно се топеше в днешната реалност ...

... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...

Присвила очи е нощта и се кани да плаче,
светът ѝ е черен и черен е нейният цвят.
Звездите си тръгнаха с малки, несигурни крачки.
Душите не пускат телата спокойно да спят.
На мен ми е тъжно. Не ми е до никой и нищо. ...

РАЗЧУПВАНЕ НА ЗИМНИТЕ ОКОВИ
Беше ден като всички останали други в живота –
нито лош, ни добър, нито слънчев, ни даже мъглив.
Кой ли вихър небесен безкрай завъртя колелото?
Оттогава над моето дворче неспирно вали. ...

... нали съм просто същество,
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...