ПомОли ме щом Истината аз намеря,
да ти я дам.
Но ще успея ли да те възнаградя със нея,
щом тя е моя Истина? Не знам.
Потърси, ако желаеш, Истината своя, ...

За теб не съм жена.
За теб не съм и цвете.
За теб не мога и да съм дъга -
пленен си ти от дъждовете.
Какъв ти дъжд - порой ужасен ...

На Р.
С вселенска обич!
Върба съм. Плачеща и съхнеща.
Провесила съм клони над бурната река.
Вода. Шеметно се движи, тътнещо. ...

Ела, аз те търсих във времето,
през огньове и бури летях,
все напред, все напред към сърцето ти,
без да чувствам умора и страх.
Ела, колко дълго очаквах, ...

Отмина като полъх пролетта,
ах, тази пролет толкова ми липсва -
от мириса на първите цветя,
до блясъка на твоята усмивка.
Отиде си със нея любовта ...

И ето, поредната мечта се разбива,
и отново сърцето ми раздира.
Всичко в теб ме привлича,
а когато те няма,
мислите за теб в пропастта бездънна ме завличат. ...

Ново начало…
Започни да ме гледаш с горещи очи,
какво, че отвътре изгаряш.
Гласът ти от огън по-топло звучи
и думите точно в сърцето попадат. ...

Бъди постоянна,
нестихваща, странна.
Бъди единствена и трайна,
преминавай всяко препятствие с лекота.
Бъди като мълния, ...

Стъпките отекват в тишината -
трудно носят сбраната печал
и надеждата, таена във душата,
се стопява в нощната тъма.
Времето лекува, казват, а не знаят, ...

Много ли искам -
блага дума,
ласка,
приятелска ръка,
малко топлина… ...

Всяка твоя риза съм обличала.
Всеки дъх от спомен е тътнеж.
Сигурно и други съм обичала.
Сигурно... До вчера.
Не! ...

Като неизменна част от мислите ми
присъстваш в моя свят, в мечтите ми.
Имайки нужда и отново търсейки теб,
аз се лутам безмълвна, скована във лед.
Искам с теб всичко да споделя - ...

Безнадеждност
Устни във твоите устни преливам -
объркани, исктински, жадни.
И сгушен до тебе, в леглото, заспивам,
а твоите устни са хладни. ...

Спомен
Спри, недей да ме докосваш,
спри, наистина боли.
Нима не чувстваш, че угасва
нашата любов? Не ще гори. ...

Имало едно време едно момче, което, за разлика от останалите свои себеподобни, не обичало футбола, колите и всички останали неща, които трябва да те правят щастлив. Това момче било много зле в училище... Имало слаби оценки, нямало почти никакви приятели, защото на подсъзнателно ниво, той странял от ...

Бог даде ми перо да напиша твоето име.
Кървавите букви тегнат над моя сън.
Кошмар безкраен,
траен гръм,
светкавца без удар, ...

Здравей!
Бих започнал по друг начин това писмо. Примерно със: "Здравей, любима моя, ненагледна",
но сега, според документите от съда, не си любимият ми човек. Каква ирония!
Да, да, сега ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш за мен, даже, мисля, повече от необходимото. Само да запаля поредната ц ...

Нежно
Нежно, истинско,
изпълващо, обогатяващо...
Потапяш ме във себе си.
Целуваш устните ми, ...

Прецъфтяла ръж
Не съм достойна да живея,
не съм безгрешна, затова,
че не за тебе аз копнея
във нощи, изтъкани от тъга. ...

Почти биографично
Имало едно дете - малко, русоляво, живо.
Там, под синьото небе расло - слънчево, игриво.
Буквите то опознало още в ранното си детство,
туй било добро начало за богатото наследство. ...

- Обичаш ли ме? - прошепна тя на глас.
- Обичам те! - пророни той в екстаз.
- Небето би ли стигнал ти за мене? И най-далечната звезда свалил?
- За тебе бих и слънцето достигнал, без значение, че ще ме изпепели!
- За мене ще излъжеш ли, измамиш? Едно желание мое да удовлетвориш? ...

Ти ме питаш: "Кой обичаш?"
Аз седя и трая.
"Искаш ли да разбереш?" - питам аз.
Ти ми каза: "Да!"
Казах ти: "Погледни очите ми, виж ги - заблестяват, щом те видят! ...

Любимият ми израз!? Панта рей...
Преглъщайки сълзите, глътнах звука
за думите, които би било добре
отляво никого да не улучат.
Хиляда дни - мълчание и студ. ...

Есента е черно-бяла фотография;
Есента е тъжно дете;
Есента е сух хляб;
Есента е тишина;
Есента е картина на Моне; ...

Характеристика на Албиция.
Поздрав за Албиция!
От година в ОТКРОВЕНИЯ.
С будна гражданска позиция.
Автор на стихотворения.

Импресия
Под ароматните корони на липите
уморена ще заспи нощта,
ще се протегнат в прозявка и звездите,
и кръглата, от меланхолия, луна. ...

Ручей бистър в долината шумоли,
пее песен за две влюбени души!
Разказва през какви испитания са преминали те,
за да са толкова щастливи днес!
Хммм, ...

Красиво е, тихо е, нежен полъх,
нима съм във тази красота?
Усещам си живота като някаква магия,
а всъщност аз самата съм живот.
Аз ли съм магия или ти ме омагьoса? ...

Растяло в малка саксийка малко цветенце, такова - мъничко, с бледички, почти
прозрачни листенца. Всеки лек полъх на вятъра бил болка за него, защото се
страхувало да не измъкне тъничкото му коренче. Един ден се извила страшна буря
и засипала пясък върху него, ситни камъчета заудряли и без това тънки ...

История за живота
Сега идва ред да напиша нещо за живота. Може би на банална тема, но всеки има нуждата да излее мислите си. Бях чула веднъж мисълта, че любов може да има само между личност и личност. Да, това е така и аз съм се убедила. Ако случайно единият не е станал личност, рано или късно той и ...

Денят е прекрасен...
Омайваща прелест...
И слънцето силно грее над мен.
Но някъде вътре,
дълбоко в сърцето - ...

Не искам да си тръгвам от света
низвергнат, сам, нечут и незапомнен,
шептящ на глухи пламенни слова,
превръщащи се веднага във спомен!
Аз искам да оставя подир мен ...

Макар и с широко отворени очи,
сърцето ми отвътре спи.
Сънува то и скритичко мълви,
че още го обичаш ти.
И спускат се върху ни пак мъгли, ...

- Здравей, Нев.
Така му казах.
- Здравей, Странно Момче.
Така ми каза.
Не ни остана нищо друго, освен да изтръгнем страховете изпод пръстите си, не ни остана нищо друго, освен да се насочим към този романтично-банален изгрев и да изкажем недоизказаното. Никой никога не чака. Ние винаги сме там и сме ...

Кой е измислил Любовта?
Някой "мъдрец", да, но кога?!?
Ами кога, много ясно, че в нощта!
Защо в нощта?
Защото тогава се "ражда "тя. ...

Някъде там, далече далече, където слънцето и луната разменяли своите колесници, където вятърът танцувал с облаците, а звездите се люлеели на люлки, изтъкани от сребърни нишки, живеела една пеперуда. Крилата й били с цвета на изгрева, посипани с морска пяна. Всяка сутрин потапяла босите си крачета в ...

Ти нямаш право да ме ядеш,
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее. ...

От очакването на вятъра,
от силата на вълните,
от полета на сълзата,
от тях ще загреба с длани,
с очите си ще ги догоня, ...

Не ме обичай, аз не заслужавам.
Не ме обичай даже на шега,
проклета съм да наранявам,
без любов да скитам по света.
Не ме поглеждай с влюбен поглед, ...

Може би дълго ще усещам
болка.
Може би няма да чуствам
вина.
Може би в нощите ще съм ...