Аз бих могла да те обичам,
много нежно,
да сбъдна звездните копнежи
в теб,
да те обвия с ласките си топли ...

Такава съм си, взрив от нежност,
притихвам мълниите с обичта си.
На птиците раздавам вечерта си
на хапки от трошиците любовност.
В очите си събирам ветровете, ...

Когато вечерта умира,
склони глава на чакаща ръка.
И виж, че самотата спира -
връща се отново пак деня.
Той копнее с устните си само ...

Най-прекрасното чувство на света - да си влюбен! Събира всичко на едно място... щастието, настроението и всичко, от което имаш нужда, за да се почувстваш жив! ОБИЧАМ ТЕ... толкова много те обичам! Всичко, което правиш или казваш... всичко свързано с теб! Обичам очите ти, обичам устните ти... обожава ...

Искам да бъда твой ангел-хранител -
да те спасявам от най-страшни неща
и в тежките нощи, които давят гърдите ти,
да ти давам и в мрака дори светлина.
И без да ме виждаш, и чуваш, и чувстваш ...

Прости ми слънчевите мигове
и думите, изказани неволно,
и разпиляната коса, и мислите,
и светлата усмивка, и мечтите,
стаената ми страст ...

Самотна душа съм и за мен няма
един ъгъл в дома, който възпявам.
Всички с бащин дом са честити,
но моят го имам само в мечтите.
Баща ми живее с жена си, не е сам, ...

Останах тихо-будна до разсъмване,
гледах мечтаещо-тъжна в сумрака.
Сега очите ми копнеят за стъмване,
а самотна душата ми залеза чака...
28 юни 2007 - 4:10 сутринта... ...

Забравям, спомняйки си...
и не спирам да си спомням,
докато не забравя себе си.
Забравям, смеейки се...
и не спирам да се смея, ...

Ехтят камбани.
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.
Блестят в ума ...

Нарисувай ме с грях!
Не с бои, а със вяра...
Ослепял съм от страх
как боли, ще повтарям...
Не ще се предам. ...

Ти къпан ли си
във сълзи
от нежност
в очите
на жена... ...

Outbreak Of Evil
It's time to die
Death stands behind the door
Satan sends his warriors
Demons break out of Hell ...

***
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угро ...

Дървото на живота натежава,
от клони с бъдни смели поколения,
млад войник в редиците застава,
оставяйки момчешки приключения.
Оставил е и братята, сестрите, ...

Отчаяно се мъчех да стигна до теб,
но себе си откривах в гнева на тегнещия гнет.
Любовта ми като черна перелина закриваше душата.
Остави ме без дъх и аз горката,
изоставих си крилата да паднат като гръм. ...

В този модерен свят всеки иска да бъде гадател,
да знае своята съдба.
Може би това е един доста добър показател
за предградията на алчността.
Какво ще бъде, ако знаем ...

Едва ли ще успея,
с думи болката си да опиша.
Не мога и да я изпея,
душата заедно с гласа издиша...
Един живот прекъсна се така, ...

**The Doors - The end**
This is the end
Beautiful friend
This is the end
My only friend, the end ...

**The Doors - The crystal ship**
Before you slip into unconsciousness
I'd like to have another kiss
Another flashing chance at bliss
Another kiss, another kiss ...

**The Doors - People are strange**
People are strange when you're a stranger
Faces look ugly when you're alone
Women seem wicked when you're unwanted
Streets are uneven when you're down ...

След кратката борба на цветовете
остават етикети с имена.
Човек човека съди. За човечност.
Във зверство обвинява вълк вълка.
Карирана от спешни ампутации, ...

>
> Изми ме от ръцете
>
> със капки восъчни
> ...

Навън в нощта - вятърът, звездите -
всичко нашепва ми: "Обичам те!"
Искам да те забравя,
но не зная как да го направя...
Имам нужда от теб, разбери го, ...

Този невидим враг -
проклетата далечина, чиито ръце не мога да пипна,
не мога да погледна в очите й -
да разбера зла ли е или ехидно ми се присмива, видяла в мен поредното забавление...
Далечината, ...

Защо човек се ражда?
По пътя си за да върви
и да изпитва жажда.
Да вика, да руши.
Да страда, да обича някого; ...

… На една неизживяна любов
Ако някой ми каже, че ти си като всички останали
– бих го нападнала, бих го ранила със думи…
След дългото, напрегнато: Утре…
След дългия миг… на очакване. ...

Почти виртуално
Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей. ...

хайде да се посмеем пак :-)
Насред село, на мегдана,
от сабахлян до сегиз
Куна, Мара и Йордана
с Кметя праят си пиниз. ...

Трябва да си призная, поне пред себе си - липсваш ми ужасно много. Не, че е нещо ново за мен. От толкова време те обичам, че всяка секунда, прекарана без теб... ми носи само болка... и празнота... Преди ти го пишех лично - липсваш ми... сега не искам да ти го пиша - ти го знаеш много добре... Някъде ...

Щастлива си, че имаш него,
нещастна си, че нямаш мен.
Във понеделник си симфония от приливи.
Във вторник отливът обтяга струни жилави,
страхът стърчи, незащитен. ...

Крилете понякога спят!
(за това има паднали ангели)
... кралете във мен се плодят
като крастави песове в пладнето
и всяка разплута мечтица ...

Положи ме, мили, в гроб на любовта,
че във нейна жертва се отдавам на смъртта,
положи ме, забрави ме ти и бъди щастлив,
дано щом мен ме няма, светът да стане по-красив!
Във земята черна, мили, ти ме зарови ...

Ще повикам слънцето на помощ
да си изплета небесната дъга,
ще си взема от цветовете наоколо.
Ще си взема и малко аз красота.
Червено ще поискам от маковете, ...