Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно?
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та всичко там е много чуждо!!!
Разбирам - за пореден път сгрешила съм. ...

Какво ми пука, че животът все ме мачка,
защо все смирено да минавам покрай него,
ми няма пък, да става квото ще...
аз ще му се радвам и плезя всеки ден!
И колкото си иска пъти да ме удря, ...

Хоризонтът е световен кръговрат,
но как ли поетите ще разберат
да сътворят онези думи топли,
правещи това човешко естество,
което днес надава тежки вопли, ...

Души в мрака лутат се безспирно
и много болка,
много мъка
блъска по стената твърда.
И страх в сърцето ти таи се, ...

Студ, сняг,
красива зимна нощ е.
Стоиш сама, в затворена стая
и слушаш как минава нощта.
Сама си, чувстваш в себе си тъга, ...

Защо отдръпваш се, нима искаш да си с друг. Защо напускаш ме, нима не искаш да съм тук. Ако вярно е, кажи ми, така измъчваш ме. Мълчанието ти тежи ми, така убиваш ме. Погубваш същността ми и пак сама оставам. Крадеш реалността ми и пътя сама продължавам. Тръгваш си, заминаваш си, кажи, от мен ли бяг ...

Спокойна нощ –
недей си отива!
Не искам деня,
да настъпи сега!
Спокойна нощ – ...

I
Тежко ми е, на душата –
пия водка без салата.
Сън очите ми не лови,
a пък мисълта, се рови ...

Отмина ден и както всички други,
донесе ми позната самота.
Далече зимните, студени вюги,
отлитнаха – настъпва пролетта.
Пропей синигер, клонки се полюшват – ...

Where do I take this pain of mine
I run but it stays right by my side
So tear me open and pour me out
There's things inside that scream and shout
And the pain still hates me ...

Един красив спомен,
това си за мен вече ти,
един красив спомен,
удавен в моите мечти.
Дали беше грешка, не зная, ...

"Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при тебе да се върна.”
Красив рефрен! За съжаление обаче, детството на много хора далеч не е така приятно, както в тази песен. А кой би искал да преживее още веднъж детство, изпълнено със ст ...

Седемте чудеса на света - Висящите градини на Вавилон [Интересно]

Човечеството е запазило спомена за творенията на своите талантливи прадеди, чието майсторство и трудови подвизи са вписани в златната летопис на строителното ...

От безкрайността се появи -
загадъчна, непозната,
разпуснала черни коси.
С лунни лъчи играеше във вълните,
а в очите имаше само звезди.

Губя се и не откривам
коя съм... не разбирам
Задавам си безброй въпроси,
но отговори не намирам
Граници много, ...

Защо това желание да викам?
Защто е буцата в гърдите?
Защо по нанадолнището тичам,
защо ли ми се сливат дните?
Защо усещам че се губя? ...

Наскоро казах ти, че мога
да мина тази изнемага
на изпитание сурово,
макар за първи път видяно
и без решение готово - ...

Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и - помрачено - слънцето не топли!
..................................
Изгубени души се лутат, дирят
пътеката към вечното блаженство! ...

Ти бе за мен момичето, за което аз мечтах. В живота си аэ твоя образ гоних и душата ми скърбеше, не намирайки го нивга на света. Днес те срещнах и разбрах - ти бе това, за което аз толкова мечтах.
Ти доиде в живота ми внезапно, тъй мила и добра, че не можех да повярвам истина ли бе това.
Ти доиде... ...

Прободено тялото - в рани,
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.
Предадено и наранено, ...

Тъжна съм - това боли.
Гневна съм - и пак боли.
Огледах се и болка ме разкъса -
тъй малко хора знаят пътя си.
И как усмивка да даря, ...

Тициано Феро - Обичам те
(Autori: Tiziano Ferro)
(Автори: Тициано Феро)
Ti voglio bene
Una e troppo poco...due sono tante ...

Красотата на този свят може да се събере само в едно кътче. Едно съвсем малко пространство, което дори не е нужно да бъде материално и съществуващо, но... го Има при всеки. Място, което се усеща и към което принадлежиш, а не то да ти принадлежи на теб. То не може да бъде притежавано, може само да пр ...

Превъртам назад миговете и дните
и търся когато бяха светли зорите.
Когато заспивах щастлива
и събуждах се десет пъти по-жива.
Търся когато себе си бях, ...

Още помня първите ни срещи,
ръце, протегнати през мрака,
как тъгата ми твоята среща
и в сладка забрава как утрото чака.
Уж уморени от всички предишни, ...

Необясним и непонятен,
твърде изгубен за мен.
Губя се в заличените ти спомени.
Помня ли "утре",
щом нямаше "вчера"? ...

ДОБРОТО И ЗЛОТО
От както свят светува, на земята имало две враждуващи кралства, които били във вечна война - едното се казвало Кралство Добро, а другото Кралство Зло. Съществата от Добро били малки и бели, с крилца и ореолче ...

Срещнах те преди година. Една година. Душата ми - като заблудена скитница, търси това, което някога имах. Сякаш споменът за теб е кама, с която ти прониза дълбоко сърцето ми. А мен ме боли, но може би свикнах да страдам и вече имам нужда от това, пристрастена към болката, която изпепелява всичко в м ...

След като със мен си поигра,
справедливост ще раздам - болката СПРЯ!
След теб със всеки друг ще си играя,
със приятелите ти ще започна, да, кучка съм, ще си призная!
Ще ги карам да се влюбват, после ще ги плюя, ...

Кама в мрака за мен е шепотът твой, плащът дрипав е днес, ръката кърви, раздра ме с елегантна красота от лъчи. Паднах, няма милост в очите ти от плам почивка за очите дари, копнежа поели. Със думи да се боря, нямам сила, раняваш, целувах, тялото галиш дори, но кръвта не спира, копнеж си дълбок. Танц ...

Сънувах снощи странен сън.
Край мен бе всичко бяло.
От някъде дочувах меден звън
и блага топлина ме бе обляла.
Ухание познато долових, ...

Полужива съм, в краката ти се влача.
Боли ме, но стискам зъби – няма да плача.
Не ще те умолявам, отново да запееш.
Нито ще се надявам за мен да копнееш.
Полужива съм, в мислите ти място нямам. ...

Вдишвах името ти. Понякога повече. Понякога малко. Не притихвай в свитата черупка. Изгубиш ли ме – ще е жалко. Рисувах думите си със звезди. Понякога триех със силни ветрове. Жалко ще е да ми избягаш. Да се криеш по безлюдни брегове. Тръгваш си. Връщаш се. Тръгвам си. Вървиш след мен. Откриваш ме. В ...

Сълзите кървава пътека пак оставят в мрака. Блещукат нежно, наранено... сърцето ми те чака. Залязвам... Душата в пороя от грешки се губи... Умирам за пореден път... Заспивам - за последно... и няма кой да ме събуди. Преди полунощ в краката ти оставих своята любов. И побягнах... да търся сякаш порива ...

Когато сутрин слънцето изгрее
и птичка на прозореца запее,
отварям две очи, с надежда пълни, с
благодарности към
Господ, че съм жива ...

Обичайки, затварях своите очи за света, приятелите и семейството дори. Обичайки, извръщах главата си встрани, не чувах другите, те казваха: "той ще те нарани" Послушах своето сърце, казваше: "Лъжат те!" Но прави се оказаха приятелите... След време той разби любовта и мечтите... Само болката остана, ...

И да си тръгна, пак ще се върна. И да ме няма, пак ще съм тук. На тебе, мили, гръб не ще обърна, не ще залюбя някой друг. В съня ти ще идвам и пак ще съм до теб. Тихо ще притихвам, а после ще бягам надалеч. Така ще се въртят нещата в един безкраен кръговрат. Такава ще да е играта, няма да гледаме на ...