Кога ще свърши този срам,
и този страх да остана сама?
Какво ще загубя,
а какво печеля сега?
Унижение, бягство от радостта... ...

Лошите мисли искам да спра - да не ми идват на ума, да фантазирам и мечтая само хубави неща, а трудно е дори да повярвам, че мога. Предчувствията се превръщат в болест и много често ме спохождат. Какво ли искат да ми кажат? Може би, че съм жена... не зная... Да съм вечно неразбрана и сама? Стига! До ...

Разкъсвам се отвътре - помогнете!
Сърцето ми, клето, разрежете...
И нека спомените вътре да останат,
но само тези - за хубавите времена...
Да те лъжа вече нямам сили, ...

Изкористен Пегаса
плондир е надут...
Със патерици тромав се придвижва...
Поете,
целуни последното буре с барут. ...

Lately I've been feeling strange
Deep down inside
Something kinda hard to explain
Like butterflies
Suddenly I'm only longing for the hot stuff ...

“Оттатък вятърът
е само вятър и мъгла”
Нали добре съм го измислил?
А?
Защото слепи кучета сме, ...

SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS slirt
Лято е!
Слънцето силно напича всяко ъгълче на моята душа... – това го бях чувала някъде, но не помня къде.
В мислите ми се прокрадва бъдещето на една идея...
Това е! Най-накрая го измислих. Не може да ...

Италианска работа
Или за трима идиоти, които рисуват по улиците
Торино, Италия
Часът е някъде около 0:45.
Намирам се на ЖП гарата в Торино с цяла тумба италиански безделници, които познавам от по-малко от час. Всички говорят оживено и се смеят, а на мен ми е крайно неудобно, защото така и не го науч ...

Идеята за Коста Рика се роди зимата, тъй като повечето кивита (новозеландци), с които работя са сърфисти и решихме да си направим сърф ваканция в някоя евтина, латино страна, където да има добри условия за каране. Джеф освен, че много се лигави и прави смешки непрекъснато, е и доста организиран. За ...

Разбих я тишината си от чакане
и втурнах се по прашните следи,
объркани посоки от жадуване,
напиха се със блатните води.
Сънуваните приказки, с годините ...

Хиляда рози пръснах по леглото,
исках да си с мен в нощта,
хиляда рози пръснах по леглото,
исках във всичко да съм най-добра.
Хиляда рози пръснах по леглото, ...

Изгубих себе си във фалшиви ласки.
И търсих истина в топлината на плътта.
И мислех, тайно се надявах... дано това да бъде Тя.
Така и не намерих истина в плътта.
Зарових се в дебрите безкрайни на душата... ...

I'm lost in a dream, with a mind's full of sadness,
I remember the good times, that we had in our madness,
frozen tears with illusions of fire,
all of my life was filled with desire
Oh I wish we could go back to where we started, ...

Ти замина си от мен
и така започна да кърви сърцето.
В плен на самотата стана моя ден
и сълзи се стичат по лицето.
Дали тези сини очи ...

Дали отминаха сезоните за мен.
Дали ме чака само зима.
Сега, когато се замисля...
Даа, май че пролетта почти отмина.
Не сетих много топли дни в тая пролет... ...

Поглеждам към папката със снимки на компютъра ми. Заглеждам се в няколко от тях. Не... на тях не съм излязла идеално добре, не приличам на фото модел. Има една единствена причина да харесвам тези снимки - на тях са моите приятели.
Там са тези хора, за които давам живота си. И които дават своя за мен ...

Стоите пред себе си и не знаете как да погледнете в очите си. Вглеждате се в спомени и не знаете къде, по дяволите, сте били вие... дали на пътя, дали под него, дали в дните или пък в нощите. Поглеждате слънцето и не знаете дали е то или пък са малките неонови лампи в съзнанието, които се включват, ...

напред е погледът ми...
с гордост стъпките броя...
всяка крачка победа е една...
забравила за всичко...
зад себе си оставих любовта ...

Не ти пука - отивай си!...
и забрави за обратния път.
Сълзите по моите бузи игриви са,
а преди смехът ми беше взрив.
Ти болка не знаеш - а жив ли си?! ...

От водите на мътната река аз ви шепна...
от водите на калния ручей поя
поезия, смачкана с толкова четки,
колкото картини на Рембранд висят...
От извора цветен "Световна поезия" ...

Пеперудо моя, тази нощ в колко?
Кога да чакам щастието ми?
С какво да го нагостя,
охх, как да му угодя...
За такваз любов, от мед ...

Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си ...

Нямам вече сили.
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят ...

Защо не мога аз да те забравя?
Защо не мога спомените да оставя?
Защо още имам сили
да обичам тебе, мили?
Защо самотно е морето? ...

Познавах аз едно момче.
Живеехме в едно градче.
То бе добро и мило.
В някой друг бе се скрило.
Познавах аз едно момче. ...

Било е някога така,
Било е някога, но не сега.
Сега остана само пепелта,
и нищо друго от това,
от предишнато ни топлота. ...

Подпрях те, когато залиташе.
Обичах те, когато всички те мразеха.
Спрях кръвта ти, когато изтичаше.
Разкрих ти тайната, която другите пазеха.
Върнах те назад, когато стигна до ръба. ...

Знаеш ли какво е да си победен,
преди да разбереш, че си във война?
Знаеш ли какво е всеки ден
те тъпчат и да ти крадат от любовта?
Знаеш ли какво е да живееш ...

Захвърлена сама, в тъмната килия...
Без храна, без вода... само плъхове пълзят.
А някъде във нищото вълци тъжно вият.
А аз се свивам на кълбо и моля се да спрат.
Силният им, леден вой, разкъсва нещо в мен - някъде там... ...

Искам да съм утре, вместо да съм вчера.
Искам да се боря, вместо да треперя.
Искам да съм детски, вместо да съм малък.
Искам да съм Хляба, вместо само залък.
Искам да те имам, вместо да те гоня. ...

Лятна зима
Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън. ...

Момче синеоко
Той е момче синеоко.
Много се смее и трудно се сърди.
А сърце има дълбоко.
Той е момче синеоко. ...

Изпразнена от смисъл съм... до дъно.
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата? ...

Добре дошла, сред скъпите ми гости!
На моето последно тържество!
Гуляй на еретици посред пости.
Безбожен пир току пред Рождество!
Добре дошла! И давай да наливам ...

Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца. ...

Лимонови дръвчета разцъфтели,
череши алени узрели,
ветрец, полъхващ нежно от морето...
Това е мястото, където
дори и слънцето забавя своя ход ...

Те всичките са тъй красиви,
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.
Те всички имат жарък поглед ...

Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам ...