Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Как нежен стих да сътворя? 🇧🇬
Песимистка или черногледа аз не съм!
Нима виновна съм - такава е моята съдба:
три дни щастлива, пет дни - отчаяна и сама!
Как ли да го обясня? ...
Не превръщаите младостта си в старост! 🇧🇬
разчупи се леда и се стопи,
но за съжаление не този в него,
а само този навън...
Съблечи душата ми и виж я - ...
Езерото 🇧🇬
... И Бог каза:“Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода..."
... Когато езерото разтвори ръцете си към мен, аз не изпитах страх. Оглеждайки се във водите му, видях красива усмивка, която, незнайно как, се бе появила на лицето ми, сякаш бе поканена.
И тогава се смеех.. ...
Една прашинка щастие 🇧🇬
Ти,тя,аз… 🇧🇬
Аз ронех кървави сълзи.
Към миналото глава не свеждаше,
А то бе моя вечен дом.
Усмихваше се така красиво всеки път, щом мислеше за нея, ...
Пак те видях! 🇧🇬
Стоеше до мен, а те чувствах така далечен.
Студените ти очи пронизваха остатъците от моето разбито сърце!
Тази невъзможна любов ме кара да живея в света на мечтите,
А знам, че твърде много боли като паднеш от о ...
Не Разбирам 🇧🇬
Искаш момичетата само за една нощ - донякъде разбирам!
Като се срещнем дори не ме поглеждаш - донякъде разбирам!
Защо те обичам и за теб живея - ето това не разбирам!
Разплакан залез (хайку) 🇧🇬
зима - неразснежена,
разплакан залез...
Съмнение 🇧🇬
и подмолно
и почна да гризеш, гризеш във мен...
СЪМНЕНИЕ, влудяващо
и болно! ...
Когато 🇧🇬
Цветовете на Любовта 🇧🇬
Боичките изсъхват, но чуствата в тях - не
Кафяви... тъй невинни - очите на дете
И тази кожа нежна сякаш кадифе...
Черно... косата - необятен тъмен океан ...
Днес 🇧🇬
No name 🇧🇬
Защо ме подминаваш така?
Нима аз не заслужавам радостта?
Защо животът е толкова суров?
И вместо радост, болка сполетява цялата земя? ...
Лято 🇧🇬
Отиде си прелестно лято,
Време на безгрижни мечти.
Сезонът на вечната радост,
кънтящ в нашите души. ...
Що е любов? 🇧🇬
Любовта е красива измама,
от любов понякога боли.
Любовта, това е чувство за двама, ...
Неизречено за майка ми 🇧🇬
с вик разцепвах аз нощта.
Сега голяма съм и вече ти, майко,
плачеш и блъскаш своята глава.
Само дъщеря знае колко много боли от това майка да те нарани. Много думи мога да кажа за майка си, но много малко чувства мога да й докажа. Към майките трябва да изпитваме любов, уваже ...