Животът си отиде, Мила, веднъж не те попитах: “Беше ли щастлива?”, защото се страхувах че Не си. Макар че още дишаш, че те има умре ли жаждата да бъдеш жив, сърцето тупка с мъртва сила, човекът свършва земният си път. Сега лежиш, внезапно повалена и знам че много те боля... Говорят ми за кръговрата ...

на Жоро
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ
НЕ КАТО ЛЮБОВ,
А КАТО УСМИВКА НА ДЕТЕ.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ ...

Най-смешното нещо от желанията е, да се харесваме на всички
Хората обичат да бъдат харесвани. Това е безспорен факт, многократно доказван и потвърждаван от всеки един човек.
Чар, постъпки, думи, движения... Средствата, които използваме, за да привлечем симпатиите на колкото се може повече хора, няма ...

Сънувах сън -
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба, ...

На нея
посвещавам на моята Кралица,
по случай 8-ми март
На нея - която ми показа светлината.
На нея - като лъч проблеснал в тъмнината. ...

Един човек
Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
проникна нежно, без да се натрапва,
завинаги във моето сърце. ...

Когато отново си сам
Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам. ...

Шепа пръст, ухаеща на тебе, родино моя,вземам във ръка. Погледжам пак към миналото време, на детството към цветните стъкла. Ти всичко си - и обич, и омраза. Ти - топло лято с огнени жита, лозата в село с грозде натежала, от кладенеца ледена вода... Ти, зима моя, бяла и гальовна, със снежи преспи, с ...

Последен порив
Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
във нищото последната надежда ще заглъхне,
безсилна пред безмилостно затворена врата. ...

Есента ме връхлетя. Неподготвена и тъжна. Пак - отново. Спиралата на живота не ме кефи да е спирала и изобщо протестирам - нещата не се случват по правилния начин. Ако може вселенските законотворци да променят малко стереотипа. Толкова хилядолетия, време е за промяна! Искам нови правила и преуреждан ...

Много родители приемат като лична вина факта, че не са успели да разберат децата си. Това ги измъчва и травматизира, особено ако са интелигентни и чувствителни. Най-много страдат успелите в обществото или личния си живот, при тях „падането” е най-отвисоко. Този „провал” с най-близките им същества е ...

На него ...
Не навеждай главата си от мъка -
има нещо скрито в твоите очи .
Кажи ми тази съкровена тайна -
говори ми тихо, за да не боли. ...

Together
Something just isn't right
I can feel it inside
The truth isn't far behind me
You can't deny ...

В ПАМЕТ
Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хлябът клисав -
неразчупен и сиротен. ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ЯБЪЛКАТА
Цветан Бекяров
|
Тази носталгия ме преследва дълги години... ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ТАЗИ НЕУМОРНА СКИТНИЦА
Цветан Бекяров
|
Дъжд се сипе отвсякъде, шуми в листака, в натежалите клони на дърветата и пее своята извечна песен. Водата шурти, тропа по пътеката и събрана на потоци хуква надолу в гъстокафяви ручеи към овалните камъни на близкия бряг. Притъмнялото м ...

Котел
Песен до песен и връх до връх,
бисер - отронен в камени длани!
Като човек - със вик и кръв,
и с възрожденски звън на камбани. ...

Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...

ЛЮБОВТА КЪМ ЖИВОТА
Цветан Бекяров

Много отдавна, все ми се иска да напиша една история, която да няма нито начало, нито край.
История за историята, или за любовта към живота... ...

Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени. ...

Защо не ме остави да си тръгна?
Защо дойде до мен и ме прегърна?
Нима така по-лесно ще ни бъде?
“Върви си!” защо не каза...
“Махай се!” защо не каза... ...

Книгата е словото в човека.
Книгата излъчва светлина.
С книгата живота става вечен.
Съкровищница с думи и слова.
Звезден прах от книгите се сипе. ...

Защо пораснах?
Защо така живях?
Защо нищо не ми остана,
нищо, дори и живота...?
Защо остана само тъга? ...

Ако можеше със сълзи да те върна такъв, какъвто бе преди,
бих изплакала очите си...
Ако можеше с молби да бъдеш, какъвто бе преди,
бих те молила цял живот и след смъртта дори...
Обичах те, ти беше мой приятел ...

(съвременна приказка)
ІІ ЧАСТ
- Може би моето - предложи Плюшеното мече. - Оттук се вижда половината улица, а пък и аз съм на най-горния рафт.
- По-добре моето - изджафка Голямото черно куче. - Оттук мога да виждам кой влиза, кой излиза и какво става на съседните щандове.
- Особено на щанда за шокол ...

Беглец
Уморих се след тебе да тичам,
да те гоня по пътя безкраен.
По следите ти все да се скитам,
да те търся, унила и отчаяна. ...

(съвременна приказка)
І ЧАСТ
В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
- Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли ...