Грешна съм -
не спирам твоите устни в чужди да търся,
но всъщност ничий не целуват теб...
Грешна съм -
твоите очи през неговите виждам, ...

Нежни пръсти пролетта
протегна към разрошения кестен
Погали го,
облече му листа
И птица в клоните му ...

Есен.Бавно пада мъгла
над кафеникавата тръстика.
Внезапно излита птица.

Листенца от детелина три
Гледат към различни страни
Всяко си има мечти

Сега е пет и петдесет.
И утро е – светлей навън.
Получих аз писмо от теб,
ала ме гони яко, сън.
Но нищо – ще ти отговоря, ...

премрежен поглед
мъгливи желания
паяжина страх

/ Провокирано...от една МЪКА/
Обичаше го.
Кръвта си беше дала,
да го има.
Притискаше я ,пъпната му връв, ...

Бащина заръка
Обсипана е с тръни младостта ни,
изтръгва тя без жалост душевността ни.
Нима за да ни стигне радостта
ний трябва да преминем в старостта?! ...

Да бях си блузата поне свалила,
със сигурност би станал разноглед!
Очите ти в гърдите ми се впили...
Това ли са очите на поет?!
Да бях си блузата поне свалила... ...

И тъй стана,както казах не отдавна:
"Ще минат дни,
а ти ще забравиш за влюбените ми очи,
за безбройните клетви,
дори и за сълзите по изгубени мечти!"... ...

Мъгляви спомени
за бледнеещи очертания
изправена мисъл
потръпващо тяло
кървящи устни. ...

Дълбоко във сърцето си таях
но сега пред теб ще споделя
че аз изпитвам малко страх
не искам с никой аз да те деля
Във езерото черно на твоите очи ...

На една полянка насред гората
буйния огън красиво гори
До мене си ти - "едната"
и леко притваряш очи
Китарата нежно и гладко звучи ...

Един съм аз и сам ще си остана
във битката с живота и смъртта
И няма да погина аз от рана
Ще ме погуби само любовта
И тя дойде - красива и измамна ...

Прошка
Красива е на всеки младостта,
но с нея носим ний кръста,
да се докоснем до греха,
да се простим с девствеността. ...

“Очите ти минават покрай мен като
две птици, които се гонят”
К. Делов
Целуни ме
по очите затворени ...

Навън се зазорява, ден нахлува,
светълина разпръсква розови лъчи.
В очите ми от болка привалява
и капят в скута ми сълзи...
Тревожна нощ, въртях се,като дива, ...

гердан от чувства
някакви особени
могат истински
дават наивен декор
всякакви маски ...

диви и груби
нямат почит и морал
нещастници ни пръскат
раждат се без жал
от корен плевел пада ...

Цяла превърнах се във водопад,
сякаш тежка болест ме налегна.
Не водопад, по скоро сълзопад
от ляво някакъв бодеж ме стегна.
...

> На Него
>
> Смесени мисли.
> Оплетени образи.
> Преплетени картини. ...

Понесена в синьото утро, погледнах през прозореца. Бях стъпила на най-прекрасния бяло-син облак и пътувах през морето от слънчеви лъчи и въздух, който за пръв път от много време вдишвах свободно. Можех да отида навсякъде. Но дали исках? Миналото ми предизвикваше болка и тъга по изгубените дни. Насто ...

Ти си тръгваш пак от мен
и ми казваш "До теб ще съм и в утрешния ден!",
но и двама знаем - не е така...
Това е края!
Този път нямам сили да прошепна: "Обичам те безкрайно! Остани!", ...

Обичай ме вчера,
че днес ще е късно...
за суша зажадняха пустините
и отърсено утрото от нощния мрак
потърси топлината в зениците. ...

Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.
Безспир часовника тик-така, ...

Всред
изумрудени мисли,
изопачени мечтатели,
миризма на керосин
и изгорели газове... ...

Една тъга,една сама надежда
душата си на друга ти дари
незнаен път до тебе ме отвежда
обичах те - сега ме остави
Дълбоко аз сърцето свое нараних ...

Изгубихме с теб страшно много време
да бъдем заедно мечтаехме дори
ала ги няма чувствата големи
и си останахме с наивните мечти
В очите истина е скрита ...

И днес навън вали, а теб те нямасърцето ми поглежда с поглед новнавярно като всички си измамане вярваш сам на своята любовВ сковаващия студ сега те чакамда стоплиш с ласки моята душаи както бавно преминава влакатака отмина ти - като лъжаНаивна бях, дълбоко замечтанав небето сиво срещнах твоето лицеа ...

Странджа
Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта. ...

Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна. ...

Това стихотворение го написах за едно момиче. Което страшно много обичах, ценях и обожавах. Нещата, които са написани вътре, са 100% верни - всяка дума отговоря на чувствата ми, които изпитвах към нея преди близо 2 години и сега. Сигурен съм, че тя ще го прочете и сигурен съм, че ще разбере, че съм ...

На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка. ...