Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...
И тази болка ме разкъсва- ...

Там-между Небето и Земята
аз може би ще те открия,
ще дойда,
ще приседна тихо
на облак тъжен, ...

Простена си.
И ти го знаеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена, ...

Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между ...

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ
Сякаш съм мъничка птичка,
в самотно небе
дълго държанa в клетка,
плахо размахвам криле. ...

Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...

Да! Ще продам душата си на дявола.
И ще горя в казаните на ада.
Ще мразя, ще убивам и ще коля.
И вечно ще пропадам…
Но няма да се моля! ...

Намерена е патицата дива.
Намерена е болката,
която в тялото ,
в душата ми разлива
една изпълнена със мъка празнота… ...

Забравям се,
изгаряйки съня си с горчивия
мирис на кафе.
Музиката бавно прониква
в догаряща свещ. ...

Спряна от твоето мълчание
буца заседна на гърлото…
Задушавах се.
Не исках да отворя очи,
защото сънят, ...

Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между ...

Какво са облаците, ако не извинение за Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?
Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?....
Болката ражда живот.....
Ликувай Лукави- ...

Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от дъжда, роди се в цветове ,
сияние от Светлина в Луната,
от сълзи прах на земни ветрове....
“Не си отивай”-каза ти. ...

Случайна среща,
след случайна поща...
Случаен поглед,
след случаен чат....
Изтръпнала ръка гореща- ...

“Обичам те”- прошепна мълчаливо
от лунното мълчание така красива
“Обичам те”- крещя мълчаливо в нощта,
но ми отвръща мълчалива тишина...
Ако те има в мен- от Лунен свят- ...

Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше сил ...

Любовта е неразбираемо нещо- идва обръща ти стомаха наопаки и уж си отива. Ама не. Не си е тръгнала. Седи в тебе, разяжда те като червей. Превръща се в пашкул от коприна и точно когато не очакваш, излита. Пеперуда, привлечена от лампата. Тогава й изгарят крилата. Тя го знае. И аз го знам. Но привлеч ...

Забрави, че ме няма, нали? Не чувстваш липсата. Само нещо те гложди. В този момент усещаш – да, вчера я нямаше миризмата на ароматното кафе, липсваха и кифлите с шоколад на таблата до леглото. Само синът питаше с кого да си играе на "да се боцкаме с рогца, като весели деца". Може би това е усещането ...

Ти май така и не разбра, че те обичам. Странно е. Да се разминаваме и едновременно с това да се желаем. Странно е. Да се чувствам като ученичка на тези години. И не мога другояче. Все още ме е страх. Неописуем страх от неизбежното. Въпреки това те искам. Нараняваш ме. И аз пак те искам. Отблъскваш м ...

Тя
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки за ...

Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше стра ...

Аз мога да летя,
но искам нейните крила.
Аз мога да светя дори в тъмнината,
но се моля за светлината на нейната душа.
Радвам се на песента и всяка дума от нейната уста, ...

Жената
която обичам
е просто жена,

не е само глътка вода ...

Вечерно пощурявам,
щурчетата настройвам
по струните на моята китара
и те серенадвам,
за да те имам ...

АГОНИЯ
И продължаваме в агония,
в любов, омраза, страст,
телата сгърчени от спомени
изчерпват силата в нас. ...

ПРОСТО ЖЕНА
Аз съм чувства и мисъл,
аз съм радост, тъга.
Аз съм слабa и нежна
аз съм просто жена. ...

Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда, ...

Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...

На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...