Poesía de autores contemporáneos
Есенна песен 🇧🇬
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива. ...
Самотен пристан 🇧🇬
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...
Размених се с дъжда 🇧🇬
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...
Опиянение 🇧🇬
глас познат порязва с вопли.
И псува и крещи.
И проклина съдбата си проклета.
Пак ли е пияната жена? ...
Боли 🇧🇬
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
Пристанище без море... 🇧🇬
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...
Честита поредна година 🇧🇬
пристъпваме в новото десетилетие.
Същите или други ще сме вече
след зарята от глухи междуметия?
Пожелаваме си да се подобрим, ...
Новогодишно желание 🇧🇬
Че не знам какво да си поискам.
2019та за мене беше зла година
И доста бързо покрай мене мина.
Доста случки, купища неволи... ...
Разкошен сняг за устните ми жаден 🇧🇬
нима небето ти омръзна?
Или за устните ми топли зажадня?
Далечен връх
от самота замръзнал ...
Болката по непознат 🇧🇬
Та всички със щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени
А всеки, що с него е бил, си спомня ...
Старата Година 🇧🇬
и струва ми се някак си... позната.
– Приятелю, тъй малко време мина.
Спомни си, аз съм Старата Година.
Жалко, че лимитът ми изтече ...
Ти си 🇧🇬
да прегръщам и все към
теб да се връщам.
Искам за теб да копнея
и с теб да живея... ...
Предчувствие 🇧🇬
Усещам мрака
навън да пристъпя.
Знам,
че мога да чуя ...
Има ли я 🇧🇬
Жадувам ли те или не?
Живея ли живота,
или моля се на колене?
Обичта ми силна уж е, ...
Ахилесова пета 🇧🇬
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...
Бемоли с цвят на тишина 🇧🇬
ще изроди мечта за пълнолуние
и тъмнина, от светлина целуната,
ще изрисува устни на душата.
И в лунните коси на самотата, ...
Неканена 🇧🇬
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих ...
Язъ́к! 🇧🇬
се́днал Кроко на бодил,
къ́ркал, къ́рцал, не мези́л-
чак бодила се напил!
Па́дал, пял, пълзял и зял, ...
Случайности 🇧🇬
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...