Poesía de autores contemporáneos
Да укротиш снега е лесно 🇧🇬
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...
От смеха ми, ще падат звездите... 🇧🇬
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
Не тя, измислените плачат... 🇧🇬
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
Килата, майка 🇧🇬
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче - ...
Завръщане в себе си 🇧🇬
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...
Размисли на Кети и Дани /Мечтазаизгрев и Данида / 🇧🇬
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...
На гроба ми 🇧🇬
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...
Няма 🇧🇬
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...
Моите кестени 🇧🇬
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
Казино „Византия“... 🇧🇬
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́... ...
Въглен за раздяла 🇧🇬
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...
Римувани пътеки 🇧🇬
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака, ...
Подхожда ми 🇧🇬
с милувка да събудя нежна роза!
Да се стопи жестокостта родена в мен,
в поезия да се превърне всяка проза!
И като утрото, в сребриста сивота ...
Скитница 🇧🇬
скитам се, творя.
Мечтая себе си да споделя
да бъда ценна, да горя!
Рисувам, пея в красота, ...
Последната риза 🇧🇬
посрещала съм тежки зими.
Очаквала съм пролетта на двора
лета са ме събличали незрими.
В ръцете ми са плакали мъже ...
Днешното време 🇧🇬
Но на мен то никак не ми се нрави!
А защо ли? Защото преходът се позабави.
Защото тъпчат се народните закони
и доста се перчат с държавни пагони. ...
Щом теб те няма в таз заря вечерна 🇧🇬
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея, ...
Тогава 🇧🇬
когато в близост ме прегръщаш...
и да ме искаш -
неуморен ...
и в екстаз - ...