Вървиш в полето, кожата целува
и слънцето, и вятъра с копнеж.
В небето облаче памучено палува,
в тревичките се крие таралеж.
Цветята ароматно те унасят ...
Забравих вече как се разминавам
със много хора по тесен тротоар.
Забравих как хора троснато се поздравяват
с най-различен репертоар,
за туй, че някой някому се пречкал.... ...
Какви са тези чувства, не познати в мен?
Обичала ли съм или не съм?
Живяла ли съм или просто дишала?
Това напира, като въпроси в мен.
Любов ли, страст ли е това, ...
Не мога скришом все да те обичам.
Така не ще посрещнем никой залез.
По изгрев вместо теб, звезди надничат.
Луната свети в мен. Да ме покаже.
А ти какво, като ме гониш бясно? ...
Задави се светът от хекатомби,
заключи дързостта си под пагон,
тиктакат из телата минибомби,
не ги лови ни съд, нито закон.
Целувките в музея наредихме, ...
О, моля ви, не ме разбирайте погрешно!
Не се страхувам никак, никак от смъртта!
Дори и тя за мен ще плаче, безутешно,
ще й е скучно - и без мен, и лудостта.
Кой друг ще смогне шепа дни да си откупи? ...
Пътуване към Нощта...
Към Залеза – бързащ денят се задъхва,
Животът притихнал очаква Нощта,
а вятър подухнал гальовно полъхва
с вечерния дъх от мечти и цветя... ...
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
Ти каза ми: " Не го прави! " , но аз
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица ...
Но ти си само Юда с надпис "Вярност",
гравиран на челото ти широко.
Доверието има срок на давност
особено когато е дълбоко.
Вървиш до мен и също като сянка ...
Останаха ми недошити рокли.
И гримове изхвърлих - ненанесени,
а времето с люлееща походка
копнежите за Имане отнесе.
Дотегнаха ми модните прически. ...
Сред гъстите гори край Ориноко,
говорещ папагал на име Коко,
мечтаеше през всяка люта зима,
приятел сред дърветата да има!
И ето че една прекрасна пролет, ...
От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
В душата ми щурчета и светулки,
в сърцето ято от гнездящи птици,
в косите бели, паяжинни люлки,
в очите ми - фенер за лунатици.
В главата буболечките, стотина, ...
С пълни шепи загребах от нежността,
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта, ...
Гласче-звънче със нежноструйни трели
ме гъделичка с чуруликаща магичност,
а аз задавам си въпросчета несмели
за криещата се зад него личност...
Гласче-звънче ме гали със езиче, ...
Поне минута мълчание
А вие си говорете, говорете си...
Сочете с пръсти наострени,
приказвайте за морал, достойнство и чест
и ги разпъвайте като мостри ...