Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Сибила 🇧🇬

В главата ми бе страшна бъркотия
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...

agferdousi65

Poesía » Formas fijas

731 1 1

Ти ме научи 🇧🇬

Ето, ти ме научи
че страхът не е пречка
сама да вървя
и да чакам от теб
да ми бъдеш спасител ...

670301

Poesía

529 1

Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2 🇧🇬

Дните като броеница
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Para niños

755 6 12

Ни(е) 🇧🇬

Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...

krvelkov

Poesía

799 1

Прощално 🇧🇬

Прощално
Последният ми пристан е земята.
Ще ме прегърне в хладната си гръд.
Но тя ще ме лиши от светлината
като поеме тленната ми плът. ...

gogata622

Poesía » Civil

715 1 1

Той и Тя 🇧🇬

Тя го гледаше с очи насълзени
той я хвана за ръка.
Те знаеха, че любовта умира
и застинаха тихичко в ноща.
Какво се случи те се питат. ...

Just-Love

Poesía » De amor

621 5

Безпосочно 🇧🇬

Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска
че провира ръце помежду ни -
да заплита в телата ни сенки ...

beti

Poesía

1.5K 5 10

Аура 🇧🇬

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...

NadeBo

Poesía

624 2

Късна есен 🇧🇬

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

LuluSana

Poesía » Del paisaje

960

Запази ми последния спомен 🇧🇬

Запази ми последния спомен
в отредения кът с чудеса!
Като вопъл внезапно отронен
сякаш чувам отново гласа…
Подари ми море от надежда ...

Елка

Poesía

1.4K 9 18

Извън реалността 🇧🇬

Ще дойдеш ли във тъжната ми стая?
Под слънчеви звезди да спим.
Аз плахо питам те, макар да зная...
мечтите можем с тебе да делим.
Ще дойдеш ли във моя свят измислен? ...

ЦвететоБ

Poesía » De amor

897 2 12

С Моника Белучи 🇧🇬

Сядам рядко след заплата
със колежки на по бира -
Тичам бързо при жената,
у дома да се прибирам!
Но веднъж това се случи - ...

Yuri

Poesía » De humor

826 3 15

Аплодисментите 🇧🇬

Представлението привършва. Прав съм.
Трябва да се ръкопляска...
Така е с всеки край дочакан –
бил той тъжен, смешен или смахнат ...
Влязъл си да видиш, да преживееш, ...

valqka

Poesía

642 1

Трептене 🇧🇬

Безсмислено е да затварям,
звъниш у мене постоянно...

krvelkov

Poesía » Otra

1K 2 3

Шутът 🇧🇬

Професия, призвание и хоби –
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби –
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно ...

VasilIvanov

Poesía » De humor

1.1K 5 6

Къде си татко 🇧🇬

Къде си? Питам! Пак няма те татко,
не виждаш ти как бавно пораствам.
Когато си до мен е тъй мило и сладко,
а после те няма, аз без теб израствам!
Да казват ми, животът е труден, дори ...

valcanyon

Poesía » Otra

694 4

Контраст 🇧🇬

Черен е денят,
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...

К.И.

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

1.4K

Есен 11 🇧🇬

Есен скръбна е дошла,
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея, ...

hcs

Poesía » Filosófica

786

Остави вратата отворена 🇧🇬

Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...

RainaVakova

Poesía » De amor

831 3 6

Обичам България 🇧🇬

Какво за мен си ти, България!?
Една земя от слънцето по-жива,
от ласките на любимия по-красива,
от въздуха по-необходима,
от водата по-животворна, ...

Rimoza

Poesía » Civil

1.6K 1

Добре дошла 🇧🇬

Идва. Стъпва тихо и бавно.
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...

Diamonique

Poesía » Otra

1.3K 2 6

И гола дибидюс ти се предавам 🇧🇬

Промъквам се към тебе като дъх
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.
В желание превръщам се след миг. ...

Роби

Poesía » Erótica, De humor

1.9K 8 16

Легенда за розата на Айше 🇧🇬

Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...

tanq_mezeva

Poesía » Odas y poemas

822 4 6

Следа 🇧🇬

Стилна, крехка, в сатен с кадифе,
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ...

ИнаКалина

Poesía

1.5K 7 14

Почти приказка за най-чистата и светла обич 🇧🇬

Кученце бе с улична съдба,
рошаво и с клепнали ушета,
но помогна на момиченце в беда,
че болката му в себе си усети.
Тя бе паднала във шахта, а пък то, ...

mislitel

Poesía » Para niños

2.6K 17 87

Онези тишини... 🇧🇬

Понякога така ми се мълчи...
Тогава, всъщност най ми се говори.
И мисля за онези тишини,
в които двете ни тела ще бъдат голи...
И всичките звезди ще се покрият, ...

diesto

Poesía » De amor

1.2K 5 6

Не ме търси 🇧🇬

Не ме търси
във мен е пустош,
изгаряща
свирепа самота
палещото слънце, ...

Gavrail45

Poesía » De amor

1.4K 12 20

Вълшебница 🇧🇬

Есента, тази вълшебница,
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.
И слънцето, рано да се прибира, ...

perfanov

Poesía » Civil

702 1

Просякът 🇧🇬

Просякът
Той винаги стоеше до вратата
на малко магазинче за цветя
с оръфана капела на главата,
с протегната, трепереща ръка. ...

gogata622

Poesía » Civil

823 2

Чуваш ли? Усещаш ли? Къде си? 🇧🇬

Къде си моя любов?
Къде си?
Чуваш ли,
вика на душата ми?
Чуваш ли, ...

Maryroj

Poesía » De amor

682

Страсти в захлас 🇧🇬

Ти идваш към мен
От вратата забързан
Пулсът ми ускорен е
И виновен си, знаеш,
Умът неподреден е... ...

bekaz

Poesía » De amor, Erótica, Del paisaje, Otra

1.2K

Как на две мечета стана майка нашата Мецана 🇧🇬

Тази нощ е тъй щастлива
и не иска да заспива
никой в къщата на Мечо.
В полунощ загрижен рече:
- Мецо мила, провери ли ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Para niños

1.4K 8 15

Пролет, от Вивалди 🇧🇬

Намери ме сред воали от прашна тъма,
когато мислех, че всеки мрак е последен
и със звука на проядена олтарна врата
с дъх ме прониза вятърът леден...
... и се стовари отгоре ми мътна вода. ...

jenyivanova

Poesía » De amor

1.9K 6 11

Едно самотно сърце 🇧🇬

Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...

thedac

Poesía » Otra

727 3 3

Вехтошаря-я... 2 🇧🇬

Вехтошаря-я... 2
Когато „дивото“ Ви призове
на среща със следвремието
заменям: стари грехове
за добри намерения; ...

jollyroger

Poesía » Otra

434

Мелодия в червена светлина... 🇧🇬

Мелодия в червена светлина...
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

889

Мелодията на Звездите... 🇧🇬

Мелодията на Звездите...
Във лятна вечер Вятър ли повее
и в тиха нощ полека се смрачи –
Звездите може той да залюлее
и музика небесна да звучи... ...

jollyroger

Poesía » Otra

487

Повеи от Дунава 🇧🇬

В безлунна нощ запалих в теб искрата,
не ще да можеш вече да заспиш.
Самотна вечер бродиш в тишината
и в огъня на чувствата гориш.
Запалена веднъж тя вечно тлее, ...

Mitvans

Poesía » De amor, Canción de autor

2.1K 8 8

Оставям котаракът 🇧🇬

Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и ...

Patrizzia

Poesía » Otra

1.4K 5 10

Бяла лястовица 🇧🇬

- Бяла лястовице, лястовице бяла,
долетя в последната ми есен.
Да закръглиш изживяното до цяло
и маркираш моя път небесен.
Всички други лястовици отлетяха. ...

vega666

Poesía

1K 15 11

Poesía de autores contemporáneos

Сибила 🇧🇬

Ти ме научи 🇧🇬

Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2 🇧🇬

Ни(е) 🇧🇬

Прощално 🇧🇬

Той и Тя 🇧🇬

Безпосочно 🇧🇬

Аура 🇧🇬

Късна есен 🇧🇬

Запази ми последния спомен 🇧🇬

Извън реалността 🇧🇬

С Моника Белучи 🇧🇬

Аплодисментите 🇧🇬

Трептене 🇧🇬

Шутът 🇧🇬

Къде си татко 🇧🇬

Контраст 🇧🇬

Есен 11 🇧🇬

Остави вратата отворена 🇧🇬

Обичам България 🇧🇬

Добре дошла 🇧🇬

И гола дибидюс ти се предавам 🇧🇬

Легенда за розата на Айше 🇧🇬

Следа 🇧🇬

Почти приказка за най-чистата и светла обич 🇧🇬

Онези тишини... 🇧🇬

Не ме търси 🇧🇬

Вълшебница 🇧🇬

Просякът 🇧🇬

Чуваш ли? Усещаш ли? Къде си? 🇧🇬

Страсти в захлас 🇧🇬

Как на две мечета стана майка нашата Мецана 🇧🇬

Пролет, от Вивалди 🇧🇬

Едно самотно сърце 🇧🇬

Вехтошаря-я... 2 🇧🇬

Мелодия в червена светлина... 🇧🇬

Мелодията на Звездите... 🇧🇬

Повеи от Дунава 🇧🇬

Оставям котаракът 🇧🇬

Бяла лястовица 🇧🇬

Cola