Poesía de autores contemporáneos
Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2 🇧🇬
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха. ...
Късна есен 🇧🇬
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
Шутът 🇧🇬
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби –
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно ...
Контраст 🇧🇬
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...
Есен 11 🇧🇬
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея, ...
Остави вратата отворена 🇧🇬
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...
Добре дошла 🇧🇬
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...
Легенда за розата на Айше 🇧🇬
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...
Почти приказка за най-чистата и светла обич 🇧🇬
рошаво и с клепнали ушета,
но помогна на момиченце в беда,
че болката му в себе си усети.
Тя бе паднала във шахта, а пък то, ...
Как на две мечета стана майка нашата Мецана 🇧🇬
и не иска да заспива
никой в къщата на Мечо.
В полунощ загрижен рече:
- Мецо мила, провери ли ...
Пролет, от Вивалди 🇧🇬
когато мислех, че всеки мрак е последен
и със звука на проядена олтарна врата
с дъх ме прониза вятърът леден...
... и се стовари отгоре ми мътна вода. ...
Вехтошаря-я... 2 🇧🇬
Когато „дивото“ Ви призове
на среща със следвремието
заменям: стари грехове
за добри намерения; ...
Мелодия в червена светлина... 🇧🇬
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина... ...
Мелодията на Звездите... 🇧🇬
Във лятна вечер Вятър ли повее
и в тиха нощ полека се смрачи –
Звездите може той да залюлее
и музика небесна да звучи... ...
Повеи от Дунава 🇧🇬
не ще да можеш вече да заспиш.
Самотна вечер бродиш в тишината
и в огъня на чувствата гориш.
Запалена веднъж тя вечно тлее, ...
Рошльо 🇧🇬
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...