Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Есента писма ми пише 🇧🇬

Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине. ...

iren5

Poesía » Del paisaje

2018-10-29T11:03:11+02:00 704 3 8

Букет от есенни цветя 🇧🇬

~ Ощастливената есен – ощастливява! ~
~ детско ~
Кой тази сутрин чука по стъклата?
Кой дворчето с килимче е застлал?
От где се е довлякла и мъглата? ...

Литатру

Poesía » Para niños

2018-10-29T11:02:47+02:00 2.6K 1

Храм за бедни и самотници 🇧🇬

Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2018-10-29T11:02:02+02:00 1.1K 10 12

Есенни конфети 🇧🇬

Днес кълвачът от дървото
чука, чука, чука…
После свирна той с листото:
- Хайде, всички – тука!
Есента е долетяла ...

Литатру

Poesía » Para niños

2018-10-29T11:01:44+02:00 1.5K 1 2

Целувки за златната есен 🇧🇬

Къса есента листата…
с тях плете красив килим.
За децата в махалата
тоз` килим е свръх любим.
Те по него се въргалят, ...

Литатру

Poesía » Para niños

2018-10-29T11:01:19+02:00 1.4K 1

По средата на лятото 🇧🇬

Лимузина зелена,
с металикови пръски
в боята,
премина със звук
от изстиваща лава, ...

ivanbardarov

Poesía

2018-10-29T10:53:02+02:00 721

Циганско лято 🇧🇬

Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата ...

marielen65

Poesía

2018-10-29T10:42:38+02:00 836 5 7

Защото Тя е целият ни свят! 🇧🇬

Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...

rumbic

Poesía

2018-10-29T09:48:09+02:00 1K 12 17

Правото да живеем... 🇧🇬

Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...

Kalia1117

Poesía » Filosófica, Verso libre

2018-10-29T00:06:13+02:00 930 2 4

На светло 🇧🇬

Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...

nadia.nanito

Poesía » Verso libre

2018-10-28T14:53:01+02:00 693 1

Есенна любов 🇧🇬

Дъжд от злато, вятър и вървеж,
празна пейка, спомени, копнеж,
речен бряг, окъпан във мъгла,
залез плах, далечна светлина.
Лунен блясък, сребърни звезди, ...

anidala

Poesía

2018-10-28T14:52:30+02:00 883

Буйна река 🇧🇬

БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...

NadeBo

Poesía

2018-10-28T11:32:47+02:00 464

Няма ли лек 🇧🇬

Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак, ...

valiordanov

Poesía

2018-10-28T11:32:18+02:00 560 2

Балада за двата таралежа* 🇧🇬

В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...

FFortuna

Poesía » Formas fijas

2018-10-28T11:31:56+02:00 1.4K 6 8

Иржи 🇧🇬

Пуснеш стих или пък проза
като гълъб в ,,Откровения'',
искаш, макар и малка доза
да получи одобрения!
Нека критика да има, ...

Plamen-Ognqnov

Poesía

2018-10-28T11:31:29+02:00 1.1K 6 16

Пред устоялите: Поклон! 🇧🇬

Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-10-28T11:30:52+02:00 957 10 21

В руините на Вишеград 🇧🇬

Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...

МарияДимитрова.67

Poesía

2018-10-28T08:40:29+02:00 535 4 9

Тримата братя и златната ябълка - 7 🇧🇬

Път – широк и безконечен,
проснал се надлъж и шир,
път като безкрая вечен,
мамещ пътници безспир.
И като пара̀ от злато, ...

Genereux

Poesía » Otra

2018-10-28T08:36:26+02:00 1.3K 3 13

Дъното... 🇧🇬

Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...

goredoly

Poesía

2018-10-28T08:33:12+02:00 545 1

Обичай 🇧🇬

Обѝчай да те обичат,
ще намериш хора,
които на теб живота ще си обричат.
Не съди кой крив кой прав
и кой има лош нрав. ...

Женя3

Poesía » Otra

2018-10-28T08:30:51+02:00 479

Дали 🇧🇬

Боли ме,
когато безгрижно изместиш поглед от мен.
Боли ме,
когато небрежно подминеш ме.
Боли ме, когато те видя ...

vmanasy

Poesía » De amor, Verso libre

2018-10-28T08:15:45+02:00 818

Планинско 🇧🇬

Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят ...

ДИС

Poesía

2018-10-28T00:56:12+03:00 721 1 2

Все на път 🇧🇬

Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...

Maryroj

Poesía

2018-10-28T00:54:20+03:00 545 2

Опиянение 🇧🇬

Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...

cosigin

Poesía » Filosófica

2018-10-28T00:18:14+03:00 747

Легенда за скала "Момата" 🇧🇬

/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...

tanq_mezeva

Poesía » Civil

2018-10-28T00:16:53+03:00 1.5K 4 10

Случайност 🇧🇬

Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят ...

koli4a

Poesía » Civil

2018-10-27T21:26:25+03:00 644 2

Безвремие 🇧🇬

Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...

dansyto

Poesía » Otra

2018-10-27T21:13:45+03:00 754 2 2

Диалогика 🇧🇬

В квартално кафене си пиех чая
и разговор дочух - съвсем накрая.
На масата съседна двама млади
горяха на любовните си глади:
.......................................................... ...

SimeonAngelov

Poesía

2018-10-27T19:47:14+03:00 1K 1

Ослепях 🇧🇬

Ослепях за суетния ход на живота,
ослепях за ревюто на лъжливите дни.
Те са тази модерна култура, която
отвънка примамва, а отвътре вони.
Ослепях за вървежните, адаптивни ...

Елиза13

Poesía

2018-10-27T19:46:44+03:00 2.2K 7 10

Реших се 🇧🇬

Болката разтеглиха годините,
позабравих малките си мисли.
Стъпих криво,
но никой не видя
колко малко съм пораснала. ...

limeruna

Poesía » Otra

2018-10-27T19:46:19+03:00 820 6 5

Дяволи 🇧🇬

Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!
Нахраних ги с душата и сърцето си, ...

dianjelly

Poesía » De amor

2018-10-27T19:45:59+03:00 1.3K 5 4

За Майките и идиотите 🇧🇬

Снощи чух по новините
много важна новина:
Че Симеонов, и жените
са си “стиснали ръка”
Вицето, оставка хвърлил, ...

Yuri

Poesía » De humor, Civil

2018-10-27T19:43:52+03:00 858 2 9

съдба 🇧🇬

Летял щъркел над блатистата гора,да си хване жабчица една.
Търсил дирил той навред,но без късмет.
Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица съзрял.
Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.
Изведнъж слънцето се скрило,небето се ст ...

rodger

Poesía

2018-10-27T19:43:17+03:00 737

Залеза на годините 🇧🇬

ЗАЛЕЗА НА ГОДИНИТЕ
Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи. ...

NadeBo

Poesía

2018-10-27T19:42:09+03:00 517

Очите ми са мъртви 🇧🇬

Очите ми са мъртви
Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не съм като цвят,
с душа превърната в пепел,
тъгата да покрива денят ми весел. ...

yankova41

Poesía » De amor

2018-10-27T19:41:39+03:00 623 2

Скарабеи 🇧🇬

Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.
Казвам ти, че след "вечност" ...

670301

Poesía

2018-10-27T19:40:25+03:00 719

Тежко 🇧🇬

/Системата ни УБИВА/
ТЕЖКО
ТЕЖКО се живее в таз държава,
един БГ, друг майка си продава.
ТЕЖКО е да гледаш болно чедо, ...

художника

Poesía » Civil

2018-10-27T19:38:22+03:00 799

От утре 🇧🇬

Аз зная, че не съм единствена за теб-
макар че дяволски го искам,
сърцето ми препуска в буен ритъм
щом потъна в твоите очи…
Аз зная че не съм единствена за теб- ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-10-27T19:36:27+03:00 602

Гняв 🇧🇬

Гневът те залива,
и не отпуска,
стената пробива,
и корени пуска.
В гърлото топка, ...

eva96

Poesía

2018-10-27T19:36:04+03:00 1.2K 1

Идвайте на мокро 🇧🇬

В Англия вали така,
сякаш слънцето умира.
Кой измислил е, дъжда
не го ли искаш, да не спира?
Казват, всичко е възможно. ...

valiordanov

Poesía

2018-10-27T19:35:39+03:00 702 1 1