Poesía de autores contemporáneos
Раздяла 🇧🇬
Сърцето ми усещам как се пръсна.
Но ще се справя, аз не се предавам,
ще бягам, докато не те напусна.
Предупредих те, ти не ми повярва, ...
Кучето на Павлов 🇧🇬
То диво щеше да е... И премерено приятно...
И моята порода е такваз...
Дали човекът куче е... или обратно?!
Защо богати с разум, ала мерзки зли... ...
Колко е минута? 🇧🇬
Времето за което умира един човек,
Времето за което спасяваш човек,
Времето за което се влюбваш.
Не, това не става за миг, ...
Всеприсъстващ 🇧🇬
в песента на вятъра,
в слънчевия лъч
ще ме познаеш...
Ще ме чуеш ...
Безкраен път 🇧🇬
нищо че краен съм аз.
Имам си син Божидарен.
Той ще поеме
волана от мене ...
Напролет 🇧🇬
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...
Ти не гледай боязливо ...
Премълчано 🇧🇬
живеят премълчаните творби?
Но идват мигове отредени
за тях и техните съдби;
изгряват неочаквани и дръзки ...
Родна картинка 🇧🇬
смешно през сълзи.
Притчи овехтели,
ронят се трохи.
Няма гладни, жадни, ...
Хайку 🇧🇬
грее на ръката ми.
Щастлив съм! Празник.
Молитва 🇧🇬
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...
Кратки слънца 🇧🇬
на снежния връх.
Лавина.
Очите на демон
и кратки слънца – ...
Февруарска любов 🇧🇬
изгрева слънчев подпрял,
в облачно злато пресмята
колко любов е събрал...
Мойта кокичена нежност ...
Влакчето на ужасите 🇧🇬
Но в главата черни гарвани вряскат
Танцът на радостта е движение вяло
Приказките уж магични само стряскат
Карнавалът прилича на погребение ...
пар(АД)окс 🇧🇬
докосване,
тя го направи от разстояние и
без думи.
Моника 🇧🇬
Хъмммм този момент предстоеше
Един вид пред себе си стоеше
Някак неистово
Шегобийско стоеше ...
Разсъмва се 🇧🇬
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
След Полунощ 🇧🇬
Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!
Вали снегът и чувствам се виновник
че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.
Вървя! Плета крака, сгъстен е мрака! ...
Живея, като за последно 🇧🇬
за миналото затворих очи,
било е цветен сън, изчезна,
а бъдното, химера е, уви!
Сега съм в този миг,усмислен, ...
Обичате ли? 🇧🇬
Боли ли?
Мен да.
Физически дори.
Сърцето ми не може да приеме, ...
Исках, мила моя 🇧🇬
исках да живееш!
Стари градски песни
вечер да ми пееш!
Седнал на креслото - ...
Дъждовно 🇧🇬
по тротоара до мене върви.
Без час записан, без записана дата.
Но вали, и вали, и вали…
И макар че, светът е почистен ...