Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...
Издигна ме гневът до посивяване
и танц със саби почнаха светкавици.
Два черни облака като пияни
тояги запремятаха фустаните.
Две чернопепеляви мръсни думи ...
Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст, ...
Мамо, мамо, днес се научих да чета,
вече света мога да го покоря.
Само дай ми шарената книжка ,
че да я зачета.
Мамо, ще стана някой ден писател,журналист, ...
Видя ли, Гинче? Водеха и внука!
Какъв ми е пораснал ... първолак!
И зетя, и снахите бяха тука,
от Черешова чакам да ги видя пак.
Донесоха ми сирене и вино, ...
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща - ...
Когато е щастлива се усмихва,
дори небето гръм да го тресе.
дори пороен дъжд да се извива...
тя лека е! Ефирна кат` перце.
Музиката в нея, тъй реална, ...
След тебе нищо вече не остана,
освен студена тъмна тишина...
Една любов си тръгна неразбрана,
до болка гордо вдигнала глава.
Една любов прекрасна, млада, бяла ...
Свобода.
Какво ли означава тази дума, написана на лист от чернова?
Какво е тя за мен в ума ми,
където Той я начерта?
Какво е тя за нас сега и колко струва, ...
(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение, ...
Не всичко във живота е цветя и рози,
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни, ...
Вратата на моето сърце
е винаги отворена за теб…
А как да я заключа? Не, не мога…
Ключа за нея го дарих на теб.
За грешките, които мислиш, че си направил – ...
/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...
Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...
Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...
Като хищни хиени дебнем плячката
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...