Poesía de autores contemporáneos
Разходка в парка 🇧🇬
Във себе си съм углъбен.
Щом минах мостчето над арка
ме срещна есенния Ден
От горе капеха листата. ...
Бунтът на гривните 🇧🇬
бяло мънисто с криле.
Две сърца вплетени
по пътеки сплетени сиджимки…
Наблюдават августовски ...
Откровение 🇧🇬
наистина страхотна.
Но дори не зная как
да не съм самотна...
Ранено сърце, ...
Самотно 🇧🇬
Самотно, насред полето стоеше изправено и гордо.
Слънцето блестеше над него.
На цялото поле нямаше друга сянка освен неговата.
Всички можеха да се приютът под сянката му, ...
Изгревче 🇧🇬
в двора става светло вече.
Там петленце кукурига,
да го чуят надалече.
Ставам,зъбките си мия ...
Молба 🇧🇬
уморена съм от многото ходене.
От летене омекнаха крилата,
и сърцето от постоянното бродене..
Една душа само не познава умората, ...
Средства - Земя 🇧🇬
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца. ...
Защо 🇧🇬
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите ми недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...
Завещаха ни свобода 🇧🇬
адски трудно откупена.
Всяка педя земя
е кръвнина подарена.
Ще ги събудят чуждите стъпки, ...
Вериги 🇧🇬
раздираха дланите на проклетника.
Удряше силно бичуваше всеки,
млад отвън бе, отвътре столетник.
Вериги стоманени, тежки ...
Винаги моя се връщай 🇧🇬
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.
Любов и на дявола дай. ...
За едни светлина, а за други смъртта. 🇧🇬
годините минаваха. Започна все по малко да излиза,
с времето ставаше все по тежко за нея,
стоеше и чакаше някой да дойде при нея.
Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона, ...
В орбита около светлината 🇧🇬
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години, ...
Завинаги! 🇧🇬
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините! ...
Автопортрет 🇧🇬
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
Вярна съм, но по общият път ...
Козета 🇧🇬
прстите болят ме и молят да си тръгвам вече...
...към Оня свят,
защото тук секирите са тежки,
китарите от струните се късат. ...
Борба 🇧🇬
а вечно му предлагаха пари.
"Вземи - да се почерпиш ти ги давам -
изпей ми песни две, или пък три"
С китара избеляла във ръцете, ...
Светлината 🇧🇬
показали ти пътя за изграждане на нюх
за припознаване на себе си в общество
основано на пълно отричане на класовите различия
водещи до робство и слугуване ...
Свободният човек 🇧🇬
Под дъжда клошар бездомен
количка бута с някакви неща,
асфалтът като диамант огромен
брои му стъпките в ноща. ...
Сватбен ден 🇧🇬
усмивка грее, лицето гори,
облечен в луксозен костюм,
ухаеш на болка - скъп парфюм!
Пръстен от ръката бляска, ...
Кой 🇧🇬
а то взело да се стъмва...
Само който не работи
днеска си живей по ноти.
Не ме учи! 🇧🇬
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
Хомункулус 🇧🇬
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...
Сезонно 🇧🇬
моят сезон обича да прошепва,
обрича се във въпроси -
доскуча ми!
Отговорите ...
Сън 🇧🇬
как под него тичам из тревата,
и гледам слънцето изкрящо,
водена там, към гората.
Разглеждам всяко късче, ...