Poesía de autores contemporáneos
254.5K resultados
Осъдени Души 🇧🇬
Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...
1.4K
4
3
Тежко е 🇧🇬
Много е тежко, когато се налага
да гледаш цветето отгледано с любов
и над което си треперил е повехнало
в чужди ръце. Навеждаш глава
сякаш молиш за помощ, но няма изход.
да гледаш цветето отгледано с любов
и над което си треперил е повехнало
в чужди ръце. Навеждаш глава
сякаш молиш за помощ, но няма изход.
802
2
1
Самота 🇧🇬
Самотата без глас е, не поглежда нозете.
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...
1K
11
14
Мечтата на златната рибка 🇧🇬
...Тя кротко в тинята живяла –
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...
633
3
4
Капчица роса 🇧🇬
В извивката на дългите му мигли
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...
787
7
7
Едва когато... 🇧🇬
Когато в Август ни обгърне мрака –
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...
841
Укротителката на безкрая 🇧🇬
Сумрачният градинар на живота ми си отива,
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая. ...
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая. ...
873
1
Невариант 🇧🇬
В хроничен средствен всенедостиг,
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
1.2K
1
Морето 🇧🇬
Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.
Ръцете му – прозрачна пяна – ...
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.
Ръцете му – прозрачна пяна – ...
557
1
2
Над безкрая 🇧🇬
любов - от под на
времето недрата до
над безкрая му
времето недрата до
над безкрая му
740
2
Една цигулка свири Бах 🇧🇬
Една цигулка свири Бах, любими!
Ти можеш мълком да отвориш
отдавна забравеният спомен
на нежен шепот и целувки.
И онзи дъжд приятно чукаш ...
Ти можеш мълком да отвориш
отдавна забравеният спомен
на нежен шепот и целувки.
И онзи дъжд приятно чукаш ...
586
1
Средства - Огън 🇧🇬
Аз зрея в крехката Ви плът.
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...
1.1K
4
10
Цвете 🇧🇬
Цвете
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето. ...
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето. ...
969
Морска вечност 🇧🇬
Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
1.6K
3
3
По следите на една изгубена Любов 🇧🇬
… Колко ли дълго си чакал писмото ми, Любов,
а то все не идва и не идва ...?
Писах ти го късо, и несръчно, и го пуснах да лети с треперещи ръце – гълъбче,
изплашена от себе си – чужда сред чужди, несигурна, че ще го отвориш,
сигурна само в разстоянието, далече, далече..., ...
а то все не идва и не идва ...?
Писах ти го късо, и несръчно, и го пуснах да лети с треперещи ръце – гълъбче,
изплашена от себе си – чужда сред чужди, несигурна, че ще го отвориш,
сигурна само в разстоянието, далече, далече..., ...
981
3
4
Отговор в съня 🇧🇬
Родени някъде в простора на небето
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза, ...
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза, ...
445
1
