Свекърва. Не всичко е такова, каквото изглежда...
🇧🇬
Сега ще ви разкажа аз, за мене!
За мойта младост и за моите мечти.
За трепетите във сърцето, за надеждите...
За всичко, що дерзаех, но уви...
Отраснах в хубаво семейство. ...
Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...
На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...
В сърцевината на чувството...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...
Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...
Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...
Казват,
че нищо не взимаме със себе си на онзи свят .
Но все пак взимаме нещо... !
Пътят ни, когато свърши драги,
само спомени ще отнесем във гроба. ...
И виж ме - раните ми заздравяват.
За теб сега по-малко ме боли.
Не знаеше ли, в мене оцеляват
и в мрак бездънен ярки светлини.
Сега сърцето ми самó пулсира, ...
Тъжна бях, когато мислех за теб,
не можех да намеря никакъв лек.
В главата ми бушуваше буря,
в сърцето ми - безспирна любовна струя.
Но не, не плача повече за теб. ...
Недей го гони, остави го още малко
Изгониш ли го ти, ще бъде много жалко
Не го погубвай , моля те недей
Без него няма вече да си чародей.
Ще загубиш много запомни ...
Докосна ме. И ме сгря.
А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях,
а на топлината му, като на пепел от въглища.
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, ...
Ти виждала ли си ме как ти пиша стихове?
Как всяка дума през сълза съм подредил.
Аз, всъщност щях да ти мълча на живо,
защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил...
Така, че с мен не си го причинявай! ...
На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...
Ще свикна с отсъствието ти.
Ще свикна да те няма.
Ще те има не за много време,
но поне за малко ти ще си до мен.
Болезнено е, зная, но това е нашата съдба. ...
Изобщо, аз съм адски нелогичен.
Не ме ловят досадни хороскопи.
Понякога съм адски романтичен,
със същата си сила и жесток...
И сам на себе си учудвам се. ...
От шест месеца мечтаех за купон
във някоя известна чалготека –
Куп отварачки да ми пеят на ухо,
и яко да нагъвам чевермета!
И взех, че се потрудих месец, два... ...
Пушейки последната систола на сърцето ти –
за пречистване от несподелени неща,
осъзнавам, че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни),
тичайки се спъвам в локва кръв ...
Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив ...
Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...
В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.
Не искам да бъда груба и зла, ...