Poesía de autores contemporáneos
Сбогуване 🇧🇬
куца, та куца.
Срокът на годност е минал.
Не става и за каруца.
Да вози дърва, сгурия, ...
Разбивам същността 🇧🇬
Чувствам се съсипан от вътрешна тъга.
Единствено говоря на себе си.
Ако взема отрова всичко ще приключи.
Знам, че това не е начина, но съм притиснат до стена. ...
Молитва 🇧🇬
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара, ...
Игра 🇧🇬
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...
Цветна да е твоята пътека 🇧🇬
с твоите писма ме прелъсти!
Щастието в теб видя поета...
и с ума се лесно той прости!
Днес отново пея вдъхновено, ...
За теб... 🇧🇬
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!
Но тайно вечер ходя по вода ...
Душата на поета 🇧🇬
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...
Joga Bonito 🇧🇬
Не носят тъмни очила,
нито изгладени
костюми черни.
Работят тихо, отговорно, ...
Тангра 🇧🇬
Какво, какво мога да кажа днес
аз, поета, на Тангра?... НИЩО.
#Размисъл 🇧🇬
няма наслада,
замръзнала връзка
те праща към ада.
Няма респект, ...
Опитах се 🇧🇬
Боли! По дяволите, как боли!!!
А вечер отмъщава си – да е проклето,
върху жаравата си, ме горѝ!
Опитах се от ириса да те изтрия, ...
Репетиция за живот 🇧🇬
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...
Догадки 🇧🇬
За теб дали съм само поредната плячка,
просто момиче, което да приготвя кльопачка,
не знам и няма откъде,
чудя се с кого си и къде, ...
Романтично предложение 🇧🇬
разходила се лунна светлина
се плисна по паважи и алеи
и фойерверк във този миг изгря!
Ефирът стана бляскаво оранжев, ...
Нескромно 🇧🇬
Дори и облак мога да пленя
със своята дискретна елегантност.
Или внезапно да взривя деня
със фойерверк от искрена галантност. ...
Гибелта на Ботев 🇧🇬
и сърцето на Ботев,
пред излетелия бързащ куршум
крехък щит се намирал –
картата на материка. ...
Среща 🇧🇬
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...
Рисунките в небето 🇧🇬
Аз винаги, когато се загледам във небето!
и видя облачния шарж,
картините небесни вземам със сърцето,
отдавнашно, по навик стар! ...
Клониране 🇧🇬
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...
На моята Ния 🇧🇬
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер – ...