Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...
Отговор на "Камбаните без покрив" – Мая Нарлиева
🇧🇬
Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг ...
> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...
НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...
на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете. ...
Благодаря ти, бе последната ти дума,
промених се, но, повярвай ми, с причина.
Нима забрави всичко толко бързо,
навярно имаш някаква причина.
Забрави ли за болката в моето сърце? ...
Понякога съм тъжен, защото остарявам.
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива, ...
БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове. ...
Хвърли ми залък – любов го наречи,
прескъпо ще ми струва този дар
и опакована в страдание ми я връчи,
да бъде тя болезнена като шамар.
Грижливо с панделка я завържи – ...
Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...
Стоте години самота не са достатъчни за да ме върнат
обратно в руслото на така наречения мой живот.
Дори със сетни сили света с крака на горе да обърна,
не бих могъл отново да почувствам истински любов.
Дорде тече реката на живота и хвърля пръски в оня водопад, ...
Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща ...
По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън, ...
Обичайте... Обичайте до гроб!
Бъдете щедри, но и скромни.
Макар, че тръгвате със празен джоб,
земята тук ще Ви запомни.
Защото тук от Вас остава знак: ...
Кошмари, мечти и РАНИ
Участвал ли си в състезание,
не смяташ ли, че е време да пренебрегнеш егото,
защо ти е да си победител?
От кога разговорът се превърна в интервю, ...
Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше? ...
Загрижиха се всички днес за Пенка,
а тя била у сръбско на седенка.
Вилня́ на воля с местни ухажори,
върна се и докара ни раздори.
Какво да правим с твойта личност дива, ...
Трудно може той да се забрави,
трудно ще да се пребориш с туй, което прави,
трудни дните ти ще прави, тъй като от него са болнави,
трудно ще успееш в идеите си да се върнеш,
трудно за туй, че със споменът живота си ще преобърнеш, ...
Когато падна от лъжата поразена,
налей ми вино кърваво червено.
Животът ми е адски кофти,
от лотарията му не улучих зная.
Някой си играе с мен, налей ми. ...
Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме! ...
Бог ли те изпрати от безкрайното небе?
Щом те вѝдя, засиява от щастие моето лице.
Или пък Луцифер от Ада?
Кажи ми! Кого да моля за пощада?
Любовта ми към теб ме убива, ...
1.В детските очи щом погледнах,
Пламъкът на светлината ти съзрях,
Душата чиста парченце взе от мене,
Сърцето заедно с твоето туптя,
Не спира още даже да тупти. ...
Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви. ...