Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Изгубени 🇧🇬

Забравила съм
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...

nadia.nanito

Poesía » Otra

2018-04-21T09:17:51+03:00 600 1

Няма лек 🇧🇬

В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...

iwanov91

Poesía » Civil

2018-04-21T09:16:22+03:00 1K 1 2

В кротките подмоли на живота 🇧🇬

В кротките подмоли на живота
в реката тиха, в хладката вода
събух обувките и топнах си краката
и въдицата пуснах – риба да ловя.
Голяма жега, нищо че на сянка ...

angelmilev

Poesía » De humor

2018-04-21T09:14:09+03:00 636 2 1

Въпросно 🇧🇬

Всеки ден ли трябваше да те обичам?
Отново и отново, и отново?...
Можеше ли да си дам почивка
и утре да започвам отначало?
Всеки час ли трябваше да ти обричам, ...

MisteriaVechna

Poesía

2018-04-21T09:10:06+03:00 463 1

Страшилище е 🇧🇬

СТРАШИЛИЩЕ Е
Страшилище е, по стълбовете некролози,
страх и ужас засипва те с големи дози,
почти няма живо същество в селото,
умря и старецът с превръзка на окото. ...

Лудият_автор

Poesía » Filosófica

2018-04-21T09:08:02+03:00 684

Мъртвотревен дъх 🇧🇬

капкотворен плач небесен
я убива.
новоодъждена
сънлива
мократа трева ...

deeppp

Poesía » Verso libre

2018-04-21T09:03:04+03:00 671

Доверие 🇧🇬

Доверие ти дадох, като Космос
обичах те, като приятел и жена
а ти предаде ме на другите от пошлост
аз дадох всичко мое, ти пък само суета
Не ме търси в живота ми до края ...

KRONOS.1

Poesía » Verso libre

2018-04-21T09:02:18+03:00 934

Празнично 🇧🇬

Красивата дреха усеща
еуфория –
глътка милувка от тъмна кожа,
червена роза, скрила
бодлите си в скитащ сън ...

СОЛАР

Poesía

2018-04-21T09:00:41+03:00 826

А там, в априлските полета люляци цъфтят.. 🇧🇬

Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен. ...

нийде_нейде_нявга

Poesía » Otra

2018-04-21T08:42:29+03:00 1.7K 1 3

Хайку (6) 🇧🇬

два лебеда
увиват шии
любов

СветланТонев

Poesía » Formas orientales

2018-04-21T08:41:36+03:00 691 2

Прости ми! 🇧🇬

Прости ми моля те, сега.
Прости ми, днес ти пиша за последно.
Прости и помогни в смъртта
поне да ида със надежда.
Ти беше утрото след мрачна нощ. ...

Боби79

Poesía » De amor

2018-04-21T08:40:57+03:00 994 2 4

Ред 🇧🇬

РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...

ГеоргиГеоргиев

Poesía » Civil

2018-04-21T08:35:19+03:00 916

Гний 🇧🇬

Изгний
във гроб
предречен,
с кръвта си
заплати. ...

Georgion

Poesía

2018-04-21T02:32:57+03:00 948

Опит за римувана история в шест думи 🇧🇬

човек
човечност
човещина
небе
небесност ...

rhymefan

Poesía

2018-04-21T00:40:30+03:00 434

Няма угодѝя 🇧🇬

Няма вече угодѝя,
няма вече прокопсѝя.
Всеки е накривил шия,
гордо вирнал е главата.
А навред е немотия, ...

Eipril

Poesía » Otra

2018-04-21T00:28:36+03:00 694 2 14

Поетично 🇧🇬

Слънце пекна, тъмно стана,
свят ми се зави,
и разбрах аз, в този миг прославен,
че нов свят ще се роди
И забързах към полето, с лист и молив, ...

dar6262

Poesía » De humor

2018-04-21T00:11:37+03:00 960

... 🇧🇬

Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било. ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2018-04-21T00:07:05+03:00 498

On-line 🇧🇬

посветени
така той наричаше
нея и себе си
може да е било
клише ...

670301

Poesía

2018-04-21T00:01:43+03:00 528 1

Мрак 🇧🇬

По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити, ...

perfanov

Poesía

2018-04-20T23:56:44+03:00 501 1 1

Сърцето ми превърна се в приют! 🇧🇬

/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...

rumbic

Poesía

2018-04-20T23:54:48+03:00 898 7 14

Любовта пристана 🇧🇬

на щастието
любовта пристана - от
БОГ призована

rhymefan

Poesía

2018-04-20T23:53:46+03:00 306

Една стара къща в Бургас 🇧🇬

Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети..
Във вените – корени стари,
забравили страст, ...

poisonivi81

Poesía » Del paisaje

2018-04-20T23:51:50+03:00 1.5K 3 4

Има нов път 🇧🇬

По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...

dansyto

Poesía » Filosófica, Civil, Otra

2018-04-20T23:40:38+03:00 574 4 2

Отказване 🇧🇬

Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.
Убит от лъжи – ...

thedac

Poesía » Otra

2018-04-20T23:29:04+03:00 532 1

Моето завръщане 🇧🇬

Шепти ми моето сърце:
„Живей веднъж, но истински“
„Бори се“, „Бъди себе си“
„Дори когато си предадена
от собствената си съдба, ...

ДругатаАз

Poesía » Otra

2018-04-20T23:22:10+03:00 525

Ето това е да боли 🇧🇬

Ето това е да боли
да кървиш,
да капеш като свещ.
Застанал на ръба
на ръждивата бездна, ...

Georgion

Poesía » Otra

2018-04-20T23:13:07+03:00 866 1

Безнадежност 🇧🇬

Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена ...

Gavrail45

Poesía » Otra

2018-04-20T23:06:18+03:00 920 5 15

Ненадейни трепети 🇧🇬

В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели ...

laramaylin

Poesía

2018-04-20T22:50:28+03:00 709 3

Безвремие и безпространство (безкрай) 🇧🇬

Дори и да не искам,
аз те чакам.
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. ...

DianaVer

Poesía » Otra

2018-04-20T22:49:11+03:00 1K

(по)Желание 🇧🇬

Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...

линасветлана

Poesía

2018-04-20T22:46:39+03:00 1.6K 7 12

Онова усещане 🇧🇬

Онова усещане,
че те боли
когато пишеш,
когато прощаваш,
когато се губиш ...

starkwolf

Poesía » Otra

2018-04-20T22:45:01+03:00 1.2K 1 1

Така мирише любовта 🇧🇬

Аромат на люляк усещаш
и спомен за минали дни.
За любовта се досещаш,
а отвътре душата ти гори.
Аромат на люляк усещам, ...

nezhnost

Poesía

2018-04-20T22:38:54+03:00 433

Упражнение по сценарий 🇧🇬

Написах си го на бял лист
предварително обмислено.
Ще го науча наизуст.
Ще застана пред огледалото
и ще му кресна: ...

goredoly

Poesía

2018-04-20T22:30:32+03:00 429 1 1

Образът на мама 🇧🇬

плаче небето... вече я няма
в с с
т ъ
р ъ л
о к з ...

deeppp

Poesía » Otra

2018-04-20T22:21:37+03:00 670

Реплика на "Нищо с"Н" "- Валери Димитров 🇧🇬

Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-04-20T21:50:43+03:00 1.6K 6 10

Интерпретация 🇧🇬

/По филма"Невъзможно твой"/
Вишнево навън е заваляло
а въздуха ухае на април,
пътища постилат черги в бяло,
пролетта рисува във акрил. ...

eleonora6

Poesía » De amor

2018-04-20T21:48:46+03:00 455 1

Неверници 🇧🇬

И ставаме по празниците вярващи...
Свещи палим, и се молим Богу.
Прошка искаме, и сме даващи.
Добри сме, и обичаме се много.
И идват делници. ...

JulianaNikiforova

Poesía

2018-04-20T21:45:17+03:00 1.5K 1 3

Пътеката 🇧🇬

І
Край жп линия – пътека ,
тук-там обрасла със трева.
Пътувам аз с походка лека,
пленен от дивна синева. ...

Mitvans

Poesía » De amor, Odas y poemas

2018-04-20T21:39:38+03:00 694 2 2

Омраза 🇧🇬

Мразя дълбоките ти очи
и как пронизват коварно.
Също мразя, че ти личи,
как ме оценяш елементарно.
Мразя колко е очевидно, ...

perhaps

Poesía » De amor

2018-04-20T21:25:17+03:00 511

Орхидея 🇧🇬

Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!” ...

cosigin

Poesía » Civil

2018-04-20T21:21:49+03:00 741