Живях само осем месеца.
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава. ...
Какво е днес да си добър човек?
Човек с ценностите от миналия век!
Да подариш на някой усмивка дори,
да дариш от себе си частица любов,нали!
Усмихнати сме хората по-красиви и добри! ...
Светът е една голяма измама...
Човечност, припряна тъга, неразбрана...
тръпка обещана, но много болезнено
без време на врага подарена.
А ние търсещите... тези дето живота ...
Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...
Докога ще се мъчиш, проклетнице, птицо самотна?
Душата ти няма ли да лети като теб?
Крилата ти са мокри от сълзи.
Докога ще скиташ сама? Болката ти край има ли?
Мъничко сърце имаш, а страда много, животът ти кратък, ...
Красив е танцът по леда,
по стъкления под кънките пеят.
Рисунката на своята мечта
художниците по платното с дъх ще слеят.
Изгубвам се във синьото небе, ...
От твърде много силна светлина
лъчите дневни честичко ни слепят.
Съзрях тогаз аз хиляди неща,
но за едничкото лъчът ми бял попречи.
Често в изобилие дори ...
ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА
Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги. ...
Когато загубиш твоето утре,
когато над тебе тегне тъга,
когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …
Когато самичка и тъжна поплачеш,
когато невиждаш лъч светлина, ...
Ще Ви разкажа приказка - крилата - за папагал с крила, но без пера:
Живял си папагалът от години, в голяма клетка с тънки железца.
Живял си и се радвал на внимание - от хора със добрички уж сърца.
Дарявали му лакомства и семки, но той мечтаел... да политне над света.
Понеже бил интелигентна птица, и ...
/за титаните и божествения извор/
Преди векове, недалече от Варна,
морето где плискало чудни земи,
имало място едно, за което
стара легенда днес думи реди. ...
Светъл лъч си и бяла магия
над живота ми - късче от спомен.
Птици шарени странно мигрират
към оловния свод многотонен...
И в очите най-крехкото лято, ...
Сипах вино в чашата от пръст.
Щом то докосна всяка песъчинка,
издълбах на дъното ѝ кръст.
И на него те разпънах, синко.
Беше слабо виното - ширата. ...
Моите думи към небето аз отпращам
дето там ми светят хиляди звезди.
С тях аз земните си поздрави изпращам...
Мойто име между тях да се внедри.
Там и за душата място да ми сторят - ...
Разумна съм до мозъка на костите,
въпроси отговори вече не задавам.
На залеза червен посрещам гостите
и с тишината си лечебна ги гощавам.
Изцеждаха нелепи оправдания, ...
Хайде някъде да избягаме!
Да оставим на мѝра тревогите!
По-добре да сме другаде, скарани,
но поне ще вървим в една посока...
Друг е въздуха там - по гарите, ...
Не съм родена да се състезавам,
а да обичам и на всичко да се радвам.
Само ти най-добре знаеш колко често
истините свои смирено премълчавам.
Защо да побеждавам мислите на другите?! ...
Докосни ме по ръката като птица,
долетяла да се скрие от студа.
Аз подадох и́ със пръстите трошица,
тя погали ме с нежните си пера.
Докосни ме, ти си приказната птица, ...
Нощта се спуска - звезден прах.
В криле душата се облича.
И полита във съня без страх,
във свят далечен и различен.
Пътува във пространството и времето ...
Заспивам вечер с мислите за тебе
и сутрин се събуждам пак със тях.
А денем пък пред мен по всяко време
изниква твоят образ, твоят смях.
Душата ми… и тя е полудяла – ...