Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...
Обичам небето с облаци бели
и полята в китната свежа премяна,
обичам горите с тревите зелени
и градината с вишните сочни засмяна.
Обичам нивята, обичам морето ...
Защо да те лъжа, сакато хвърчило?
Свободно не можеш само да летиш.
Вятърът вече, се прави с ветрило,
а измислен живот е подобно фетиш.
Онези години сега ги отричат, ...
Любовта е просто нещо.
Научи се да я даваш, всекиму.
Нуждаем се от нея, не по-малко от вчерашния ден и не повече от утрешния.
Любовта, тя е скрита в нашите сърца
В наранените ни души ...
Днес казаха ми, че съм прекалявал
със моите премерени слова.
По-ценни ще били са, ако слагам
във месеца по четири едва.
Но аз, глупакът още продължавам, ...
Изтрих със гума всичките си грешки,
не мога да поправя ни една!
А някои си спомням със насмешка,
такава ли глупачка съм била!
Не искам да поглеждам календара, ...
И ако краят на света след минута настъпи.
Най-много от всичко искам да знаеш, че безкрайно съм те обичала!
Съобщението ми ще ти го донесе някой гръмотевичен тътен.
А ти не забравяй, че без тебе съм нищо.
Ако някакви бури сърцето ми притиснат. ...
В очите ми гори светлината омайна,
а душата ми е в плен на Пролетта,
сърцето ми е като мина златна
на простор, висини и красота.
Аз целият съм дете на Светлината, ...
Целувам те със сутрешното лате,
макар да знам че си о пиеш с друг.
А аз от теб отново пренебрегнат
церя любовния си махмурлук.
За кой ли път телефона не ми вдигаш? ...
Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти. ...
Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам ...
Пристъпвам полека в светлата стая,
в завивките свита сред топла омара,
потънала в лен, в кадифе и във пух,
непозната земя върти се капризно.
И чака да влезе дръзкия Кук. ...
Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра ...
Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже – ...