Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството... ...
Искам да погледам пак морето.
Зная, всеки ден е тъй различен.
Вчера беше слънчево, но ето
днес дъждът е също романтичен.
Слънцето навярно пак успяло ...
Тъгата ми притичва по паважа.
Не ме закачай, че ми е зелено!
И цяла сутрин искам да ти кажа -
загърбвам днес болежки и проблеми.
Големи, малки - турям ги под камък ...
С наострени ножóве го пресрещнаха.
От бялото в очите плисна страх.
То бе наивно, светло... А човешката
безумна ярост стори своя грях.
Не можеше да бяга. Доверчиво ...
Страховете ми, превръщат се в чудовища.
От върховете, те изглеждат малки и...
смешни грозните им, видими туловища.
Но долу... ме обсебват с думи жалки...
Пред мен, беззъбо недоразумение ...
Лилавото ме тласка да лудувам,
сред топъл вятър, люляци и нощи.
Лилавото ме кара да сънувам,
как рея се сред залези разкошни.
Лилавото ме следва с тихи стъпки, ...
Mина време, откакто писах последно,
търкаляха се дните – дъждът ги отми.
Последните акорди се лееха с надежда,
че музика отново тук ще звучи.
Ушите ми в очакване тръпнат, ...
Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...
Гибелен гняв убива всичко в мен.
За сторения грях, земята нека се отвори.
Разумът нездрав погубва моето сърце,
мълчаливо търсещо онази самота.
Усамотена на морския бряг сега, ...
Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята ...
Прекъснат прилив. Неми са вълните,
а чувствата са мидени черупки.
Солени перли в пясъка са скрити –
изгаснали във времето целувки.
Очи незрящи мракът пак отвори. ...
Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...
Часовник на моето време
не маркирай часовете вече,
защото когато се събудим
ще се скрие в изгрев слънцето... ...
По залез разговориха се сенките
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...
Ще отроня сълза и ще я изпратя по вятъра,
за да измине онзи дълъг път – като отронена
въздишка на душата – преминала през
трудния път и в битките с мрака,
все повече докосва себе си... ...
Както след всяка буря, слънцето ни се усмихва.
Както след всяка нощ, разцъфва светъл ден.
Така душата в пепел винаги възкръсва,
живота пак е свеж и прероден.
С усмивка нека дните си да срещнем, ...
ПОСЛАНИЯТА НА ВЕЧЕРТА
Романтиката в сумрака е спряла,
промъквала се с среброто на нощта.
И малка част от пътя извървяла,
нопомня ми за хиляди неща! ...
От обич правя много грешки.
Не съм подготвена за тоз живот суров.
Грешах и ще греша, дано след
време разберете, че нямам аз вина.
От чиста обич аз греша, ...