На сафари
С нашите герои стари нова среща предстои.
Мацо тръгва на сафари тигър да си улови.
Щом се съмна, и отвънка вече се развидели
Мацо скокна, че багажа трябваше да подреди. ...
Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена, ...
Искаш ме – дива, страстна, непокорна,
за палежи, болка и грях отговорна,
искаш да те изпия, да те превърна във блян,
да те имам – отровен копнеж неизтлян.
За какво съм ти – да сменям цвета, ...
Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...
Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...
Един човек, прахосал дните си,
чертаеше окръжности по пясъка…
И се смаляваше със всяка следваща,
но пръчката не се смаляваше!
И скоро заприлича на топола ...
Животът препуска - немирен хлапак,
за миг се огледаш и тупнал в кана́вка.
Посипвай го с пепел, забърсвай го пак...
Зарива те с изпити, няма поправки.
Замеря те с кал, после бърше ти бузите, ...
Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни... ...
Дъждът докосва ме със хладни длани
тъгата от лицето да изтрие...
Но тя в душата ми ще си остане,
макар и зад усмивка да я крия...
На пръсти в миналото ще пристъпвам ...
Каква луна е грейнала навънка,
върви ми се по белия ѝ път.
Да се засмея, да извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.
Да извървя полето ѝ небесно, ...
И какво като казваш Обичам те!?
И какво означва за теб -
осем букви, с които се вричаш,
думи - две от любов към поет?...
И какво като толкоз мечтаем, ...
Бисквити с канелен аромат,
отпивам глътка от изстинало кафе,
в ден неделен, среща с непознат,
красива рокля, меко кадифе.
Прозореца пред мен - открехнат, ...
Всяка душа жадува да бъде погалена,
но не всяка е готова друг да погали!
Всяка душа жадува да бъде пожалена,
но не всеки е съгласен другиго да пожали!
Какво да се прави? Такъв е светът! ...
На плажа
Днес, деца, ще ви разкажа лятото какво се случи.
Котаракът там, на плажа, пак във своя лов не случи.
На Мишконтиев омръзна да се крие и да бяга.
На почивка ще отиде точно както му приляга. ...
Ние сме хората, спасяващи този народ.
Ние сме хората, изпълнени с благослов.
Ние сме хората, белязани от Бог.
Ние ще бъдем светлината на този живот.
Ние сме хора, калени от мрак. ...
Художникът я срещна във съня си.
Сърцето си във дланите и' сложи.
А разумът преградите престъпил
очакваше напразно невъзможното.
Тя не дойде... И празни си отминаха ...
Във всекиго от нас живее Цар Мидас.
Но в някой той направо се е преродил,
погълнати от меркантилна страст,
превръщат всичко само във пари.
За жалост, тези хора се множат. ...