Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.
Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.
От комините се вие пушек към небето
и под снежната покривка тихо е селцеето.
Някъде във планината вълк самотно вие. ...
> Сълзите ми повикаха дъжда,
> лицето ми повехна като цвете.
> Дали в мен ще залича срама?
> Навлякох си гнева на боговете.
> В душата ми бушува ураган, ...
Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето... ...
(...) за всичките тъги ще отговоря(...)
Станислава Немска
Не, няма да те питам за тъгите.
Без отговори. Сгънати в похватност.
За писъка стаен, подмолно скитащ, ...
Раят е тук, тук на Земята!
Раят е това, което обича душата!
Раят е вътре в мене самата,
живея и за тялото, и за душата!
Не живея по книги и правила, ...
Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен. ...
На сафари
С нашите герои стари нова среща предстои.
Мацо тръгва на сафари тигър да си улови.
Щом се съмна, и отвънка вече се развидели
Мацо скокна, че багажа трябваше да подреди. ...
Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена, ...
Искаш ме – дива, страстна, непокорна,
за палежи, болка и грях отговорна,
искаш да те изпия, да те превърна във блян,
да те имам – отровен копнеж неизтлян.
За какво съм ти – да сменям цвета, ...
Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...
Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...