Poesía de autores contemporáneos
Скала 🇧🇬
Скала съм…
вълнáта ме облива.
Животът с неволи
отново ме залива… ...
Къде се крие детството на големите 🇧🇬
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.
Там тишината е море ...
В теб 🇧🇬
чувствам, заобиколен от
твоята мила вечност...
Връщаш сърцето ми
със своето, когато то ...
Обява 🇧🇬
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...
На Тихчо 🇧🇬
зад девет планини, зад сто слънца,
щастлива щях да съм и окрилена,
теб, сине, да очаквам и в скръбта.
Да знаех, че си някъде, но жив си, ...
Усмивката 🇧🇬
не знам, някак по-леко ми става
или влюбени, хванати за ръце,
невиждащи ме, край тях да минавам.
Не би било лошо, магазинера - ...
Човекът, който върви по вода 🇧🇬
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...
Пътят към храма 🇧🇬
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма ...
След 🇧🇬
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени ...
Воскресе 🇧🇬
Този април! Марта го погна
с ранното пролетно време.
Той, още сънен, не можа да насмогне
даже да се съвземе. ...
Помнете! 🇧🇬
Но нищо днес не може да ми върне светлината.
Тя яви се за момент, но изчезна топлината,
когато всичко се превърна в лед!
Аз помня своя род, къщите и улиците прашни! ...
* * * 🇧🇬
светъл и дълбок поглед ме гледа,
ръцете ми – в ръцете ти, топла ласка,
докосването, в пламъци прераждащо.
Приказка с поука 🇧🇬
Сто пчелички работливи
в горските усои диви
кошер малък изградиха,
пити восъчни редиха ...