Poesía de autores contemporáneos

254.6K resultados

Събужда се градът 🇧🇬

СЪБУЖДА СЕ ГРАДЪТ
На розите листата започват да стърчат,
и птички как летят и облаци вървят,
в небето синьо мънички облаци вървят,
сега е сутрин и събужда се градът. ...
808 1

Пролетни вечери 🇧🇬

Не мога да отгатна какво мислиш в този час.
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация, ...
655 3 9

Loud places 🇧🇬

Аз съм странна и с пороци,
трудно се забравям,
някой ми рисува слънце
по краката.
Червената кутия се усмихва ...
416

Не стихвай 🇧🇬

Не стихвай в океан от мечти,
че водата бистра е като сълзи.
Не стихвай в моите очи,
целувай и трепни.
Не стихвай на прага, ...
591 1 1

Аз ги пращам 🇧🇬

Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност, ...
559 1

Капчици дъжд 🇧🇬

Небето
посипа косите ми
с капчици дъжд.
Където
бяха очите ми, ...
546

Човекът и душата 🇧🇬

Ето го Човекa,
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира, ...
530 3

Превръщане 🇧🇬

В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...
1.8K 1 2

Незабраава 🇧🇬

Често пия, за да те забравя
и осъмвам с чаша във ръка.
Споменът в сърцето ме изгаря!
За теб е жадна моята душа!
Всеки изгрев носи нова болка! ...
511 1

* * * 🇧🇬

Бели капки дъх
в мен дъжд от огньове
прегърна ме ти...
1.2K 3

Насън и наяве 🇧🇬

В съня ти ще нахлуя като вятър,
ще те завия с лунна светлина
и като сянка в призрачен театър,
ще бдя над теб до края на нощта.
Ще милвам нежно твоето лице, ...
4.6K 27 41

Съждения 🇧🇬

Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...
868 11 14

Екзистенция 🇧🇬

на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или пък някаква си там сервилност? ...
710 12 30

Гълъбчето 🇧🇬

Една изстинала любов,
а още свети топлина...
Любов летяла в бурята,
с прекършени криле....
Възкръсвала от пепелта, ...
1.7K 2 2

Този свят 🇧🇬

И ето ме! Вървя по света,
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...
956 2 15

Дъжд 🇧🇬

ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети. ...
1.2K 3 10

Изпотени въпроси 🇧🇬

Какво, че слънцето така пече
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!
Навярно се зарежда с топлина, ...
642 2 2

Отвъдност 🇧🇬

Свят отвъд света,
за мен това е отвъдността.
1.1K

Път 🇧🇬

Път пътувам, но спирка не срещам,
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят ...
681 13

Не забравен спомен 🇧🇬

Не забравен спомен
За спомена ли искаш да говорим,
криещ се зад гъстите ти мигли,
с който нощем много дълго споря,
проклинайки предателските мисли? ...
2.2K 5 7

А аз си обещах Живот 🇧🇬

Във замък,
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти… ...
631 3 10

Счупен кораб 🇧🇬

Счупен кораб, скърбящо скърце.
Потъващ в студените води със своя екипаж,
едвам потапя се в тъмната нощ.
Океанът тихо го пое във своята прегръдка
и скри се корабът в дълбините. ...
1.3K

Това не е писане 🇧🇬

Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...
1.3K 2 8

Моя лудост 🇧🇬

Не намирам покой без теб във нощта,
само ти си лекарство за моята лудост,
когато успея за час да заспя,
при тебе се връщам в съня.
Не намирам покой без теб през деня, ...
1K 1 1

Оценител 🇧🇬

Омръзна му да бъде зрител,
и да мълчи, и да си трае –
простакът стана оценител,
повярвал си, че всичко знае!
Но нещо в сметките му куца! ...
749 2 13

Триста литра самота 🇧🇬

Онази смърт, която е отвътре –
облечена в пижама на сърца.
Да, балът свърши, но къде е пътят?
Къде е кладенецът със слънца?
Мълчиш? Удавил си принцеса! ...
668 6 29

Съдбата и съдията... 🇧🇬

Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...
522 2 8

Страх 🇧🇬

Страх ме е, от празнотата -
в погледа на ближния до мен!
Страх ме е от "глухотата" -
на човечеството, всеки ден!
Страх ме е и от "крадците" - ...
614 2 15

Гняв 🇧🇬

Да се отдавате на негодувание значи да позволите на някого,
когото презирате, да живее във вашата глава без да плаща
наем за това.
Ан Ландърс
* * * ...
1.5K 6 10

От мрака... 🇧🇬

Когато се родих валеше прах,
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела, ...
1.6K 7 11

Душата ни 🇧🇬

Душата ни е нещо прозаично –
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя, ...
546 2 6

Не се отказвай 🇧🇬

И пак не мога да заспя,
сърдити са ми чудесата,
мечтите свиха пак крила,
не аз те чакам, а душата.
И пак опитвам да летя, ...
581 2

На затворени очи 🇧🇬

Натежали клепачи затварям,
отпускам уморени две ръце.
В нощ прозрачна се разтварям
и чувам, бие моето сърце.
И ето, виждам двама ни сами. ...
516 1

Ухание на Душа 🇧🇬

Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...
721 1 7

Редно е 🇧🇬

Ожѝдат ли да
по-по-найват, редно е
да поназнайват...
459 2

Начало и край 🇧🇬

Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам, ...
987 7 25

Ядосвам се спокойно... 🇧🇬

Ядосвам се спокойно
вече от няколко века,
защото съм покойник,
умрял в библиотека.
Гневът премръзнал е, ...
629 2 5

*** 🇧🇬

Свещица в храма да запалим,
пред Божията майка поглед да сведем,
да пази нашите деца да я помолим
и смирени почит да ѝ отдадем.
Тя майчината болка е познала ...
682