Оковите на старите ми грешки избледняват,
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...
Генка Богданова
Елате във дома ми с мир и с цвете,
а не с кинжали в пазви скрити!
Ще ви чакам с хляб и сол в ръцете,
ще отключа аз пред вас вратите. ...
Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси, ...
Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.
„Кой е любимият ми цвят?“ ...
Ще можеш ли дъха да си сдържиш,
докато с клепки по гърдите ти танцувам,
ще можеш ли до край да продължиш,
когато със език по тялото рисувам?
Ще можеш ли с единствено дихание, ...
Сенките ги пратив на спиење
во дијалог со небото не спомнав ништо
без тебе и со тебе не сум совршена
во мојот видокруг светот станува огромен
а човековата душа расте без ограничувања ...
Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите, ...
Душата ми, оглозгана до кости,
или поне това, което е останало от нея,
отдавна е затворена за гости.
И в нея обич вече не вирее.
Безпочвени са всякакви старания, ...
Не бе се съмнало. И чу се оня влак.
Обезумял като животно сякаш беше.
Искри проблеснаха от дулото на мрака.
И стържеше метала. И пръхтеше.
А после, сякаш да поеме дъх, ...
Орисан съм винаги да те обичам,
дори и с друга да съм си щастлив,
не зная как, но близо теб те чувствам,
обичам те, а с други се развличам.
И ден след ден животът отминава, ...
„Душата ти може да има само онзи, който наистина е в състояние да я види“
Раненото сърце не го затваряй,
че има нужда от мехлем,
от ласки нови и надежди,
от вяра, че потребно е. ...
Денят преваля, а е още толкова горещо.
Усещам се напрегнат, уморен.
Целият от пот съм лепкав и вече зная
какво ще свърша след работния си ден.
До вкъщи разстоянието ще взема ...
Будилникът забива остри пръсти
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща, ...
Истинската красота...
"Окото само по себе си не вижда. - Хипократ"
Тъгата ме придружава, когато виждам суетата
в която се съдим ние хората с повърхностност...
Принципите, уважението, добротата забравят се, ...
В очакване на изгрев до морето
започват най-щастливите ни дни,
погалени от хладен, нежен бриз
потапяме се в съкровените мечти!
С мъничка усмивка на лицето ...