Poesía de autores contemporáneos
Поема на тъгата 🇧🇬
времето на празничните дни
и няма го моментът, в който като Феникс,
като нов живот сред буря ще ме възкреси.
Отиде си загадъчното утро ...
Комети 🇧🇬
Нали живеехме в едно сърце,
взаимни бяха и мечти, и чувства,
летяхме, сплели своите ръце,
творяхме заедно едно изкуство?! ...
Някой 🇧🇬
Но, ако си тръгне някой ден,
по-добре
не спирай, а го остави да го направи,
а ако ли пък се върне, ...
Работа 🇧🇬
държи мислите ни заети,
далеч от бездната на болните ни желания.
Желания загубени невъзвратимо,
даряващи ни само тъжен спомен, ...
На Майка ми 🇧🇬
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш. ...
Не по пътя 🇧🇬
ходя по вода.
Миг съмнение –
потъвам.
Миг тъга – ...
"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬
12/Изкарах две олимпиади,
за първите места във спор
Брояхме многото награди -
не бяхме хора в „заден двор”. ...
Усмивката на клоуна 🇧🇬
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
Небивалица 🇧🇬
а облаче с ръчичка го закри,
сълзите падаха, изгаряйки земята,
а тя, от болка стенейки, се сви.
Едно цветче от китната поляна, ...
Заедно 🇧🇬
и връзката ни става по-лабилна,
не си обръщам никога гърба,
защото не желая да съм силна.
Че силата не мери се с размера ...
Очи 🇧🇬
Бяха големи, като сянката на луната.
Казах ли ти някога колко бяха красиви?
Знаеш ли, че в тях аз виждах света?
Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш? ...
Небе 🇧🇬
Застанал пред света голям,
в море от облаци облян,
щастлив съм да съм там.
Там – в синьото небе, ...
Огледално 🇧🇬
Не съм твоя извор.
Знам, че насищам.
Но не потапяй ръцете си
тъй надълбоко ...
Копнеж 🇧🇬
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди, ...
Малка голяма любов 🇧🇬
Р.Чакърова
Моят ангел до мен е заспал от умора.
Цял ден писал и смятал, умножавал, делил...
После топка е ритал до късно на двора, ...
Самотна чайка 🇧🇬
Че в сенките на мрака пак съм луда...
пак сама до гроба драг,
избягала от пясъчния бряг.
Една - едничка чайка в небосвода, ...
От живота 🇧🇬
живота неотменна
част - щастието
Зима е 🇧🇬
Зима е. Снегът като че ли е навалял...
в косите ми. Светът навън е побелял.
А старите прозорци със сребърни цветя
навяват чувството на мрачна самота. ...
Наужким 🇧🇬
песен за дъжда –
и пях, и танцувах:
не! Нищо!...
Липсва ми ...
Потопи се в моя огън 🇧🇬
причината ми там е неприлична.
В приумици е моят мрак,
но към него аз съм безразлична.
Приютила съм в кръвта си страст, ...
Еднорогът се научи да пише 🇧🇬
Да е абсурдно,
нелогично,
нереално.
Бъди Микеланджело – ...
Последната си нощ бих прекарала с теб 🇧🇬
бих прекарала
с теб,
заради когото
бих разделила миговете ...
Присмехулник 🇧🇬
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.
Накриво те гледа, уж те разбира. ...
Кораб без посока 🇧🇬
тяло без душа, птица без крила
без вятър и без въздух, без любов
съм само едно подобие на сърце...
без кръв, без болка и без радост... ...