Poesía de autores contemporáneos
Безсмъртна тишина 🇧🇬
За онази що не искаше да се събуди.
Няма живот!
Черните планини посивяха.
Какво очакваше ти? ...
Продължение на първата ми книга 🇧🇬
най-младото от нас момче,
хормони много бе натрупал
и пола взе да го влече.
В хотела спря едно момиче ...
Бял стих 🇧🇬
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
История, с начало в края 🇧🇬
Нямах представа,
какво представлява
светът, в който живях.
Играех на жмичка. ...
Мироглед 🇧🇬
мироглед са, са безчет
от тях бедѝте...
Човек 🇧🇬
а търсих отговора навред и таях
надежда, че тя или той ще ми каже,
с примери от дела човешки ще ми покаже
изкуството, предавано от век на век, ...
Изповед 🇧🇬
За мен не беше нищо, земно чуждо –
пороци и любов в една душа,
но само ти на мене беше нужна,
и твоята любов… ...
Изрязано 🇧🇬
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени, ...
Моята съседка Ветка... 🇧🇬
щом останем насаме,
бил съм много "редка плетка"
и голямо диване.
Хубаво да правя сметка, ...
Сън 🇧🇬
не заспивай.
Помисли си пак за мен.
Затвори си очите пак
и си ме представи. ...
Обладан замък 🇧🇬
уста ако отворя, ще я изпия.
Но нека, ще бъда калния човек,
поредния криво разбран "поет".
Днешното слънце разтапя вчерашния лед. ...
Моя скъпа дъще 🇧🇬
пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,
първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,
обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.
Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка, ...
Всичко забравих 🇧🇬
И под него.
И летях.
И пълзях.
И давах. ...
Нима страх те е? 🇧🇬
като мечти, изчезнали, угаснали?
Нима слънцето е кръгче в небето
за децата, вече пораснали?
Нима не е възможно да има ...
... 🇧🇬
то дари ми дар,
в градините с ароматни рози,
видях те пред един олтар,
с чисто бяла рокля, ...
Зима 🇧🇬
по заснежени клони
снежинки шумят
* * *
брезови клонки ...
Все още обичаме 🇧🇬
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига. ...
Това сме ние ... 🇧🇬
и пак някакъв скандал.
Викове и крясъци
бой и целувки
любов и омраза. ...
Хубавото на Живота 🇧🇬
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...
Небесен дар 🇧🇬
Ездачи на времето
боравят умело със стремето.
Ето, товарът ни
стремглаво отпада. ...
Рицар 🇧🇬
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва ...
Две думи 🇧🇬
Студът облича ни душите.
Сковани в мраз и лед редим
слова за мир, за нас различен.
Където липсва суета, ...