Poesía de autores contemporáneos
Моята съседка Ветка - 3 🇧🇬
и вървеше по вода
но не мина и година
и надвисна пак беда.
Зарад пустата ролетка, ...
Тревожно е времето 🇧🇬
скрило е в пазвите,
толкова много
прикрити лъжи...
И дъх не поема – ...
Възел 🇧🇬
Лоши спомени зад мене оставих.
Злите думи просто забравих.
И се питам какво ми остана?
Как, какво? Аз и ти. Ние. Двама. ...
Моята борба 🇧🇬
ни скръб, нито смърт, нито грях!
Деца да се раждат не с мъка тогава,
а с радостен вик и със смях!
Копнея, жадувам да видя Човека ...
... ако не искаш слабостта на сърцето ми... 🇧🇬
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
Елха 🇧🇬
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
Сбогом 🇧🇬
Това те най вълнува тебе днеска.
Очите ти – с отблясък на елмаз,
събуждат ли у мен любовна треска?
И май че няма смисъл да отричам, ...
Причастие 🇧🇬
Как приличаш на пролетта –
млада, буйна и всеотдайна
и ухаеш на полски цветя,
на тревите и техните тайни. ...
Продължение на първата ми книга 🇧🇬
там как тъгуваш за дома.
В мъглата щом ти се покаже,
изчезнал някъде в света...
За близките си затъгуваш... ...
В одеждите на времето 🇧🇬
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято.
Не казвай сбогом на това, ...
Моля! 🇧🇬
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно. ...
The beer is a better poet than me 🇬🇧
but only when the writer does his part
emotions flow and emotions go
in the unconscious down below
thought is left so far behind ...
Моята съседка Ветка - 2 🇧🇬
Аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?...
А на моята съседка ...
Потъвам във вдъхновение 🇧🇬
за твоя образ,
потъвам в чувствата си
за твоето сърце.
Ти си с мен в миговете, ...
Чувства 🇧🇬
Намаляха и в един момент съвсем се изпариха.
Пресъхнаха, както пресъхва езеро след дълга суша.
Дъното се оголи и напука, пустош безкрайна...
Като душата ми.
Било ли е някога? 🇧🇬
очи с очи да се срещнат?
Била ли е заблуда
нощта студена, снежна,
когато от очите падаха сълзи? ...
Народ 🇧🇬
останал сам, без грам надежда.
Един народ – търпял провал,
от срам главата си привежда.
И тъй зачака той промяна, ...
Студове 2017 🇧🇬
вънка хапе и не пуска!
Наближава минус трийсе,
под краката хруска, хруска!
Няма врабци, нито врани. ...
Сезон 🇧🇬
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...