Снощи посети ме самотата,
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани ...
Ще бъдеш ли добра със мен?
А може би въпроса е доста труден....
Ще ме обичаш ли и след смъртта?
Или ще съжалявам, че във теб се влюбих....
Ще бъдеш ли слънце в мрачния ден? ...
Виждал съм хиляди очи...
Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...
Стени, които ме запазват силен за момент руши...
Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...
Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит... ...
Беше притисната от отчаянието и самотата
и чувстваше се някак си безпомощна и уязвима.
Слънцето изгаряше кожата ù,
а под кожата ù - мразовита зима.
Сърцето ù, превърнало се във въглен, ...
Ребрата ми се врязват някак си навътре,
заострени от кражбата на чувства.
И след допира на някакви си празни хора
жилавото ми месо раздират.
След пътя, който си проправят, ...
В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...
И стихнала във миглите на мрака, ...
ПОНЯКОГА
Вали... Роят се тъжно мислите в главата
и капките разбиват се в стъклата
като несбъднати мечти...
Боли... Не смея да извикам в тишината... ...
Търси се една старица, пребледняла и изморена.
Ограбена и опетнена, няма си нищичко.
Единственото нещо което има, е гордостта и славата!
Всеки би я разпознал, тя е с побеляла коса,
с зелена блуза и с червена пола. ...
Стари къщи, печално тревясали.
Село пусто – живот неживян.
И дворовете с мъка обрасли са.
Пътят взимал е кървава дан.
Не цъфтят и не раждат дърветата. ...
Едва ли времето ще ни погуби,
щом още с обич бесовете гоним -
видях как моят брат-поет се влюби
и светеше с лице като икона.
Видях очи - от мъката по-черни, ...
Голяма, тиха къща... Празни стаи...
И кошница изсъхнали цветя.
Подарък от Народното Събрание.
А някъде наблизо - Любовта...
Съвсем наблизо... И така далечна! ...
Пуши, трака, стърже звяра,
иска сивата машина да подкара.
Вътре пъшкам, прашен в плен,
вързан и мечтая да настъпи ден.
И тогава се събудих, видях, че си до мен, ...
Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни, ...
Усещаш ли безмълвния септември?
Присъдата на август бил подписал.
И думите за сбогом са последни,
и от съблазън вече няма смисъл.
Усещаш ли безмълвния септември? ...
О всички земни твари на земята,
животни, насекоми, птици,
Човекът - повелител на съдбата
на милионите безпомощни душици,
Човекът - двукракото "обществено животно" ...
Ела и прегърни ме силно, моля те,
но знай, че днес може да е за последно!
Извинявай, че се налага да го кажа,
но да живея сам и тъжен просто не е честно!
Погледни блясъка в моите очи ...
Ти помниш ли, какво ми обеща?
Онази нощ когато ме видя да плача....
Ако не се сещаш, днес ще ти припомня,
че ми каза "На небето много щастие те чака"!
И от тогава все за теб си мисля ...
ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици, ...
Аз съм смях. Свобода. Бяло платно.
Не цапай по мен с боите си тъмни.
Аз съм дрезгавината в гласа след глътката уиски,
и в аромата на пура, който те връща към спомени мили и скъпи.
Аз съм смях. Свобода. Бяло платно. ...
Прости ми, че не вярвам в тебе, Боже,
но нямам хляб, за да си купя вяра.
Ти знаеш, днес е невъзможно.
Пред празна шепа храмът не отваря.
Прости ми, че не зная да се моля. ...
Мечтай, приятелю
/автопсихотренинг/
Когато нещо си разстроен, или студено е у вас,
когато шета из простора с дъха си северния мраз,
недей да гледаш изпод вежди - като навъсен ученик, ...