Poesía de autores contemporáneos
Време за размисъл 🇧🇬
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
Тъжно късно лято 🇧🇬
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...
Разпятие на птица 🇧🇬
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...
С душата... 🇧🇬
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
Тъмен взор 🇧🇬
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...
Спомен за една прекрасна пролет 🇧🇬
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...
Празник в гората 🇧🇬
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...
Удобно 🇧🇬
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...
Изборът... е свобода 🇧🇬
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...
Очакван юлски дъжд 🇧🇬
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
Летни мъки 🇧🇬
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...
Добри очи 🇧🇬
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...
Дига 🇧🇬
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...
От ъгъла на болката 🇧🇬
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена, ...
Тази демо-crazy*-я 🇧🇬
елитàр натресе я -
робство и агресия
и неравновесия
изходът е знаен - ...
Приземени 🇧🇬
с гласовете си радват света!
Ех, да можехме с вас като тях да живеем,
да размахваме волно крила!
Отредена за нас е съдбата човешка – ...
Скитам из чужди сърца 🇧🇬
влизам в безгранични сърца,
оставам без дъх и без спомен,
мечтая, планувам, но и тъжа.
А някак резултата - еднакъв, ...