Poesía de autores contemporáneos
Есенна импресия... 🇧🇬
Инстинкт на пчели ни подмами
към тъмният грозд на нощта
и късахме с теб ароматни,
наляни със сладост зърна... ...
Да обичаш не е грях 🇧🇬
а възвишено и земно,
чувство споделено,
между двама.
Да ме обичаш се нуждая, ...
Да убиеш лято 🇧🇬
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете. ...
Съпротива 🇧🇬
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
Меланхолично 🇧🇬
как танцуват облаците
Мисля за вратите
отключени с грешен ключ
Косите си отрязах ...
Стъклен кръг 🇧🇬
Безцветна
Безкръвна
Луната
Е пълна ...
Върнете ми... 🇧🇬
Искам обратно земята на моето детство –
приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.
Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.
Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя. ...
Песен зa тенекиения човек 🇧🇬
нито смее се с живa усмивкa,
ни сърце му в гърдите тупти
и не сгърчвa се в робскa извивкa.
Той е ведър и по-рядко - вял, ...
Не бъди между първите 🇧🇬
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж. ...
Бяло затишие 🇧🇬
Тъй нелепо – насред януари.
Уж цяла есен те молих за сняг,
а дъждовно в очите ми пари;
а душата ми гола до кости, ...
Утро 🇧🇬
там прелестите най-велики ще те приспят,
и там, където нечий живот като клон се прекършва,
ще заспи денят и към сън всички ще вървят.
Ала знай, че утро ново ще настъпи там, ...
Моят блян 🇧🇬
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...
Посветено 🇧🇬
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно, ...
Душата в черно оцветена 🇧🇬
Душата мрачна и студена няма кой да стопли пак,
Всички хулят срещу нея, „нека да пребъде в мрак”,
И с нови кални стъпки скачат , тъпчат я към този Ад.
И с последен писък на надежда, всичко вече се подрежда , ...
Елегия... 🇧🇬
... и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Д. Дебелянов
на Марина... ...
Кръгове 🇧🇬
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...
Поводи за предложение на нов герб 🇧🇬
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва, ...