Poesía de autores contemporáneos
Имай/ш най-красивата жена! 🇧🇬
Че прекрасно съм се лакирала днес ми каза,
а вчера за блузата ми направи комплимент,
ще изглеждам прекрасно, щом ме забелязваш
и никога не пропускаш някакъв акцент... ...
Последно време 🇧🇬
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края. ...
Сърца от лед 🇧🇬
Сърца от лед
Като празно платно са дните напред
и вместо четка, скалпел държим.
В сърцата се врязва, а те са сякаш са лед, ...
В очите ти аз виждам твоя страх 🇧🇬
страхуваш се от себе си най-вече.
Ще се превърнеш може би във прах,
ще се стопиш като мъгла в тиха вечер,
без да си познала любовта, ...
Mъртви хартии 🇧🇬
за помрачени, безсмъртни складове за алкохол и розова гротеска.
Любовникът скърца неубедително.
Лесно запомняща се мелодия,
обикаля безразсъдно и гъделичка нетърпеливите. ...
В тъмното 🇧🇬
И мисля, и не мога да съм друга
Седя във тъмното, издишам
И искам, а не мога да си тръгна.
Дъждът навън ме провокира ...
Възможност 🇧🇬
Увлечена от синевата в небето!
Обгърната с вълните на полето!
Повишават ударите на сърцето!
Умът ми до къде достига? ...
Утрешния зимен ден 🇧🇬
денят се скрива уморен.
Със черна риза и нощта
гаси на слънцето свещта.
Изскача нощната луна ...
Лебед 🇧🇬
един за теб, един за мен, а после,
после са достатъчни и две очи,
да ме разказват тихо нощем …
Да чертаят всяко късче „мен“, ...
Потребен си 🇧🇬
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.
От прозореца важно съседът ме гледа, ...
Аз зная:.. Ти можеш! 🇧🇬
Ти можеш!
В живота си винаги можеш,
можеш да имаш и сили, и път -
въпреки усета сух и тревожен, ...
Пролет 🇧🇬
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен. ...
Грешка с пароними 🇧🇬
викна Пена през дуваро,–
ама тайно ш'ти го речем!...
– Щом е "тайно", Пено,... нечем!
... Айде, казвай що ще кажеш! ...
Как се раждат песните (Поема на Разпада) 🇧🇬
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...
Моряците 🇧🇬
Живот откакто има на Земята
морето монотонно шумоли
и все така над него вее вятър,
и все така го дипли на вълни... ...
Вродено ми е да греша... 🇧🇬
На мен ми е вродено, сякаш, да греша...
Затова дойдох и тази нощ, грехът си с теб да утоля.
Свали ми всичко, само страст да ми остане, сякаш е перце...
После я отмий от моето тяло с голите си две ръце! ...
Разбрах 🇧🇬
живи дишащи същества изпълват пространството,
допълвайки тази чудна история за свободата от
необременността.
Вечността като че ли е тяхна, по всичко личи, ...