Запознанството ни беше толкова отдавна,
Вече дори не помня колко време стана,
Само знам, че ми харесваше тогава,
Да танцувам с теб във „вечерната забава”
Нямам думи вече, за да ти докажа, ...
Тя тичаше по мократа алея
и после влезе в дивната гора.
Задъхано от страх, сърцето ù немее
от приближаващите стъпки под дъжда.
Обърна се, видя го, пак побягна, ...
"Не отлагайте нищо за утре във седем!
Без сълзи и без драма...!" Ивайло Цанов
Не отлагайте днес да живеете, моля,
щом го има... е ден отреден.
Приемете с душа тази Божия воля. ...
Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -
валсува ми се - може би дори е смешно, ...
Справедливо, чудесно е, хора,
че в ръцете на всеки е изборът! -
Да ни бесят или да ни колят...
Да ни бият или да ни шибат...
Всички българи - сити, доволни, ...
Някъде там
в междуличностните пространства
подсвирква нахално хлапашкото лято
под балкона на възрастната ни скука
има все още кой нещо от него да чака ...
Забрава имената им покрива,
ала в прегръдка, с жар необясним
истории разказвахме такива,
каквито трудно днес ще съчиним!
Сам сами под месечина славна ...
Тайни навсякъде карат въпросите да плачат.
Наркотиците вече не действат.
Острие на огледало гледа изпитателно.
Може би очаква чай от залез.
Хванах луната и я сроних... изпуших я. ...
Откак съм словесен, мисъл една,
живее в съседство със мене.
от смях се превивам, бодряшки вървя,
а тя безразлично си дреме.
Тъй както котката с малко мишле, ...
Пак дъжд вали и тичам между капките
на сипещите се отгоре ми неволи,
и често случвам да им скрия шапките
в спонтанно хрумналата ми игра с бемоли.
Запявам първом песничка минорна, ...
Този път ще мина по левия тротоар.
И той е същият, но се намира отляво.
Пак носи хората като древен товар,
едни са му мили, други не го заслужават.
Не знам защо тръгнах по левия тротоар. ...
Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят, ...
Нечакано покани ме на танц
вълшебник необятен - Океанът.
Една вълна, с небрежен реверанс,
в краката ми се спря. И там остана.
Дали е чест, случайност ли, съдба!? ...
Небрежни скици с туш на утринта –
отваря се прозорецът ми сънен.
Над мен кълбо от облаци и тръни.
Да дишам, ми е нужна синева.
Ръмжат по булеварда бесове. ...
ЗАЙЧЕТО И СВОБОДАТА
Имала си леля Райка бяла пухкавичка зайка.
Зайка зайчета родила, сладко, сладко ги хранила.
Станали те зайци силни, любопитни.
Тръгнали в гората, в гората сред цветята и листата. ...
Да те обичам е като да притежавам залеза
"Да те обичам
е като да гоня облаци."
Да те обичам е като да вярвам в приказки -
в едни такива щурави, без край. ...
Недей, не спирай! Нищо, че е рано,
обичай ме, дори и да съмнало.
Дори, когато свит от стари рани,
прегръщаш нови, ако се е стъмнило!
Не си припомняй, миналото свърши, ...