От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко". ...
Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката... ...
Любовници аз имах много, но любим той бе един.
И колко време трябваше да си отмине,
за да видя него в моите очи...
Крадци на ласки имах много,
ала един взимаше от моята душа. ...
Моят ангел е дързък и прям.
Той е рицарят, мачото, пича...
Във света на никой не ще го дам!
Ако го видите, на ангел не прилича,
но ме обича, ах, как ме обича! ...
Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, ...
Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват ...
Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...
Родих се мъртъв, мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот
нелепо време там край мен лежи
тунел един прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове ...
Детенце мило с очи звездици
ме гледаш с поглед окрилен,
а после в миг поглеждаш в небесата
и виждаш как светът е сътворен.
Тъй чиста и безкрайна е душата, ...
Вековете прелитаха край мен
и неуморно отиваха в мястото на забравата.
В съзнанието ми изплуваше въпроса:
Дали с букви някой е записал времената
или спомените ще загинат в тъмнината? ...
Тъжно ми е за това болно дете,
което тъй жестоко пострада,
трябва да я считаме за цвете,
не за обект на грешна наслада!
Мъчи ме съвестта много тежко, ...
Понеже, в село, всичките говорят -
поетите си падали по самодиви,
си рекох: „ Колко е да се престоря
и взема, че се дегизирам на красива?!“
Гюрлюк накърших, хвърлих два-три таса, ...