Дървената люлка в стария квартал,
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч ...
Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...
Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни - ...
Урааа, ще сме добре през Новата година,
нали сме тези, що доят и стрижат...
Щели да ни плащат, както подобава, както в чужбина,
ала по-добре на тези, гдето задниците ближат.
Какво безсмислие ни е живота.
Ний теглим този свят в ярем!
Стоим във скотобойната, до скота,
докато някой ден умрем...
Като удавниците търсим сламка, ...
Не трябваше да прося любовта,
щом така не се запалва огън,
туй куршум е... и преминал през цевта...
за да остави в мен самотен спомен.
Аз ходих по следите на нощта, ...
За погледа ти в тъмнината вперен,
за погледа ти, носещ мир безмерен
За погледа ти в моите очи потънал,
за погледа ти - усмивки, бури и вълни пожънал
За погледа ти в тихия есенен ден, ...
Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите, ...
Със всеки миг неизживян старея...
Нахвърлям във огнището си болки...
В сърцето ми илюзии за тебе пеят.
Дъждът от спомени едва ме стопля...
Ти беше пролет – цъфнала от поглед, ...
Студените слънца на януари
по преспите от сняг напичат –
закачат клоните на кестените стари,
нослетата на кучетата щипят,
облизват бузки с ледено езиче, ...
Векове на разцвет, на погроми
днес застават пред мен на парад
и аз виждам безброй легиони,
щит до щит, в този призрачен град.
Кръв пролята, попила в пръстта ни, ...