Poesía de autores contemporáneos
Сред мрака 🇧🇬
Чер мъхест мрак се трупа покрай мене.
Нощта гаси полека цветовете
и само горе в жълто и червено
лалето на луната бледа свети. ...
Стари тавани и гробищни алеи 🇧🇬
В ъгли на крипти търся да се усетя, че живея.
Събуждам се сред призраци, мъгла,
по стари тавани и гробищни алеи.
Не ми е непозната тъмнината, ...
И цялата Любов пропусната... 🇧🇬
Донася вятърът ухание
на нещо толкова познато...
Сънувал ли съм го?... Не зная...
Живял ли съм го в друго лято?... ...
Скитница 🇧🇬
Не се оправдавам и с мрачното време,
но е факт, че е тъжна душата ми.
Ти си тръгваш отново, а някъде там
още се скита вината ми. ...
Бях 🇧🇬
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха как да понесат истината.
Бях винаги на среща, подарявах съветите си...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха какво е да имаш приятел.
Бях подредена и целенасочена, нахално-устремена... ...
Роден дом 🇧🇬
тук се разлисти моят май!
Това бе моето начало
и нека бъде моят край…
Тук топла радост и безбрежност ...
Първа любов не се забравя 🇧🇬
но понякога е зареден пищов,
с неуморна обич постоянно сияе –
това е силата на първата любов!
Понякога прибързано реагираме, ...
* * * 🇧🇬
жали те,
не те учи,
поучава те тайно
и явно, ...
Върхът 🇧🇬
Около него голям е кръгозорът.
Над него необятен е просторът.
Бури понякога го налитат -
гърмят, трещят, после отлитат. ...
Пролет е 🇧🇬
светло се смее капчук.
Птичките бързо рефрена поемат
и го отнасят оттук.
Слънце е, слънце е - влюбено време ...
Огледалата 🇧🇬
Огледалата лъжат!
Всеки ден
в сребристата отсрещност се оглеждам.
И всеки ден застава срещу мен ...
Не си сама във самотата 🇧🇬
"Сънувах, че със теб живея... "
Д. Стефанова
И аз понякога сънувам...
Ти тази нощ пристигна у дома. ...
Рицарят на печалния образ 🇧🇬
Не искам да смятам
всичките крачки,
които изминах
преди да се спра! ...
Шепотна нежност 🇧🇬
че понякога ти казвам
колко те обичам.
Нищо от теб не искам -
само... да го знаеш. ...