В теб съм гледал - гледала си в мен,
имал съм те с непонятно право...
проекция от градината на Едем
в моя свят тъй тихо се втъкава...!
Обичам те и влюбвам се, отлитам ...
Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа ...
Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.
Прозаично в синкавата красота ...
„Хайде, Дари, супа трябва да ядеш,
умна и голяма ти да порастеш!” -
Каза баба, плесна с двете си ръце,
но учудено е милото дете!!!
Мисли, хапва, личицето му блести - ...
Не знам защо сънят ме връща
все там, във бащината къща.
Детството си там съм изживяла,
без родителска обич да съм познала.
Радвам се, когато сънят ми ме връща ...
Думите са птици без крила.
Понякога са весели - разсмиват.
Понякога са зли - бодат
като стрели в сърцето и те сриват.
Със нежни думи може да политнеш, ...
Искам до теб да се будя,
да протегна ръка и да докосна косите ти,
с целувка нежна да сгрявам нощите и дните ти,
искам да ти дам най-милото си на света
и да останеш в храма на моята душа. ...
Полудяхме ли всички за власт, за пари?
За надмощие, сила и още какво?
А животът безмилостно в кръг се върти.
Някой пита ли всъщност, защо?
Полудяхме ли в търсене на земни блага? ...
Няма да си тръгнат, нали? Спомените, които пазя.
Как ми галеше косата, как седяхме един до друг...
Не знам кое боли повече. Да трябва да те мразя
или да знам, че не мога... Беше толкова груб...
Няма да си тръгнат, нали? Нещата, за които мечтаех. ...
Да,но само феята на нощта ми дава крила.
Само тогава усещам силата на страстта и
се вкопчвам в съкровените мечти на моята душа,
плавайки през призмата на времето и пространството,
препитайки се в полъха не безшумното море, ...
Избяга ти накрай света.
Единственото, което искаше, беше да си далеч от болката.
В ума ти буря бушуваше.
Душата ти вече я нямаше
и път назад не съществуваше. ...
Съня ми ще откраднеш за пореден път
и ще се събудя пак, омаяна от твоите очи.
А в стаята ми снимките ти ще блестят,
окъпани във утринни лъчи...
Към изгрева, по навик, ще погледна, ...
Бледен човечец на път тръгнал
спрял на кръстопът между два избора
единия седи с затворени очи, изтръпнал
другият с усмивка светла като изгрева
Страх единия се казвал другия Любов ...
Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.
Как искам да заспя! Ще се разплача. ...
Зад един прозорец там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора – повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...
Не го повиках. Сам си долетя
от Изток (Доверил се на компаса).
И без да знае хвана си беля
щом кацна той на моята тераса.
Не ме бе търсил. Беше неподготвен. ...
И в месец май цъфтеше младостта ми.
През юни ме настигна мойто лято.
През юли лятото е в радостта ми.
През август птиците се сбраха в ято.
В септември птиците ми отлетяха ...