Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...
Със мислите - неукротимите,
със красотата и на римите
ще те преследвам аз от "А" до "Я"
да те рисувам в пролетна боя.
Да те рисувам в белия си лист. ...
Затворник съм от майката природа,
решила тя за ден да промени света,
от лято на зима да стане сега.
Стоя си в стаята и почнах да мечтая.
В този дъждовен и ветровит ден, ...
Човекът тръгнал е на път,
оставил зад гърба си роден кът.
Тоз роден кът красива бе градина,
но челядта му се лишава вече не година.
Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен, ...
Окървавиха го - чужди и свои...
Ослепиха го този народ!...
И оставиха (за да го води)
на стотина слепци - по един едноок...
И вселъжат го хитрите свраки... ...
Просто така ли...
Просто така ли се пише за обич -
сядаш с лека ръка и перо?
Думички в ритъм, метафори, строфи -
нижат се в улей като дъжд из ведро. ...
Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...
Исках с мене поне мъничко да се гордееш,
да бъдеш до мене, когато бързичко растях.
Искам много "дядо" аз да те наричам
и да носим на баба заедно цветя.
Исках заедно да гоним синевата, ...
В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? ...
Вярваш ли си Ветре, че не ме обичаш,
всяка своя стъпка на мен щом обричаш?
В нежните прегръдки на зелена пролет
с мене ще танцуваш в безгрижния си полет!
В летните пожари, пламенна и боса, ...
Седя и мисля. Мисля и седя...
В главата ми летят стадо глухарчета...
Ще взема май че пъзел да редя
или във Форте-то да пускам зарчета.
Да взема още малко да помисля, а? ...
Бойко пак показа си културата
във връзка с въпроса за прокуратурата.
След подслушвания на Танов телефон,
Бойко страхува се от тоалетен микрофон.
Бойко, овчарите студенти ...
И може би съм трудна за обичане,
когато съм неистово самотна.
От струна изтъкана е душата ми,
трепери ако някой я докосне.
Не искам брод сред моята Голгота, ...
Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям ...
Животът на Господ клонеше към края.
Смъртта Го погледна очи във очи.
Неравен и кървав бе пътят към рая,
по който Исус вдигна кръст да върви.
"– Разпни Го!"– крещеше тълпата отсреща ...