През гердана на живота ти минавам,
нанизан като брояч на твойто време
и откъсва се във перла - стон сподавен,
в косите ти се впива като гребен...
а в очите ти съзирам зов предишен, ...
Изпращам ти, обич, острилка за молив -
да си наточиш графита за мен:
да пишеш лъжи по гърба ми отгоре
и да съм чиста привидно отпред -
маркирана с твоите инициали, ...
Не ми трябва кола и празна магистрала,
щом няма картина, която да е пъстра, цяла,
не ми трябва прозорецът, през който да гледам,
щом не мога звука в нощта да последвам.
Звукът ме отвежда до просторни поляни, ...
Бяхме здрави, бяхме си по-млади,
трудехме се, вземахме награди,
а сега сме с твърде малко калций
и с артритни, изкривени палци!
Захар, кръвно са увеличени, ...
Идея и заглавие –
благодарение на Левент Халил (leo34 )
Ще те чакам, дори да се бавиш.
час... два месеца... триста години.
Даже пътя към мен да забравиш, ...
Дали се отмива Вината? Да опитам със прах за пране?
Онзи гръцкия внос, подпрян на вратата, с аромат на лале?
Да опитам с белина? Чувам, добра е! За петна упорити...
Ала Вината я има! Как с прах за пране да изтрия сълзите?
Дали се изплаква вината? Бих плакала още от детство... ...
на Ивинела Самуилова - "Животът може да е чудо"
Във фейсбука има групичка една -
"Животът може да е чудо", чудеса!
Вълшебства правим винаги, сега -
странджанката провокира ми стиха. ...
В съня ми още бродиш. Неизплакана.
И в нежност несподеляна дори.
Пристигаща. Но вечно недочакана.
И изгрев, който залезно гори.
Пристъпваш тихо в шарките на халища ...
Кубчета захар в кафето потъват,
гасне цигара в пепелника студен.
В очите ми сълзи предателски плуват,
с вестника вчерашен започва моят ден.
В леглото въртя се, но не идва съня, ...
Все едно не ми е станало студено -
ти ела, тръгни си, между двете остани...
без капка жал разпалвай се за мене,
каквото чувстваш и край друг го остави!
Тази нощ превръщай ме във клада, ...
"Любящите хора живеят в свят, пълен с обич,
враждебните хора- в свят, пълен с омраза.
Същият свят." У. Дайър
Гаден си и си го знаеш,
просто си такъв човек. ...
И да ме обичаш, и да ме мориш от студ,
душа все нямам, на раменете си ще теглиш труп.
Не съм нещо, с което ти да бъдеш горд -
само един самотен, борещ се с ехото си зов.
Ще ме разбиваш и пак ще ме оставяш... ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Тъй случи се, че предната неделя
отидох на пазара за животни.
Помоли ме една далечна леля
кокошки да ù купим. Жадни, потни ...
Опитах се да те ревнувам,
познаваш ме, не бях такъв човек,
но оказа се, че любовта е лудост
и всеки гледа своя интерес.
Получи се при първия ми опит. ...
Стандартно мислене посяха мъдреците
и ново време изкласи почти без срив –
планувано и точно съградено,
разпределено по изряден норматив.
Стандартното ни житие – теоретично ...
Смееш се високо, да те чуят всички.
Хвърляш към всеки любовни стрелички.
Правиш се на ангел, а после в гръб ги унищожаваш.
С демонския си огън, истината, демоне, не смей да поругаваш.
И сега, когато маската ти, приветлива и топла е на пода, ...
Бездомница ревнива си, любов,
влудяваща и в мислите – мръсница...
Не ми подхвърляй в устните си зов,
уж ангел си, а съща дяволица...
Не ми се мятай жадно на врата... ...
Бзкрайна земна шир, огромна пелена зелена-
с незабравки, ситни, сини, с маргаритки…! Огнен мак
разтворил устни да целуне цялата вселена,
сред безброй синчец и лайка, доминира, няма как!
Жужи пчеличката, унесена от красотата. ...
Идваме за кратко, мислиме за дълго.
Още от мънùчки яхваме мечтите.
Гоним се накъсо ,бягаме надълго.
Тоз живот изцежда, стяга ни душите.
Яздиме надежда, впрягаме труда си. ...