В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...
Нежни Зори
Усмихва се утрото, огряно от слънцето,
разбутало тъмната нощ, луна и звезди.
Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,
обзета от сладки желания, любов и мечти. ...
Как мина вечерта ми? Адски скучно!
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих. ...
Огънят вече не гори. Жарта остана да
тлей, прясно е и много ще боли. Вятърът
пепелта ще отвее, но споменът завинаги
ще тлее. Нашите сърца ранени защо на
болка са обречени? ...
На първо място в категорията неокласическо хайку в новия брой
на „The World Haiku Review” – издавано от Световния хайку клуб :
late spring –
in the kid’s crayon box
the green has run out ...
Добро утро. Добро е, нали? За теб, може би...
А чуваш ли шума навън, който леко по стъклата трополи?
Дръпни ти белите пердета или просто през тях погледни.
Та те са прозрачни, нали?...
Какво видя? Навън вали?! Ах, да не повярваш на очите си! ...
Ненужни са всичките интриги и лъжи,
излишно е всичко, което може да те натъжи.
Не нужно е да бъдеш себе си,
когато светът около теб е фалшив.
Ненужно е да си щастлив. ...
"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, бледа и неосезаема.
Навярно за това си мълчалива ...
Дали ще ме обичаш като Пенелопа,
дочакала безгрешна своя Одисей,
или ще счупи Някой вътре в нас оброка,
тъй както грабна Евридика от Орфей.
Дали достойна си да бъдеш Жулиета, ...
Откакто съм с теб животът е по-различен,
по-добър, по-светъл, по-нетипичен,
но е хубав и сякаш ставам по-мила,
спокойна, сякаш ми даваш особена сила...
Сила да се справя с всичко и всеки, ...
"Не съм аз древноелинската Пенелопа -
смирено да тъка и разтъкавам..."
Е. Багряна
И ти ще тръгнеш — след последна песен
по път, тежащ от други преди тебе ...
Хиляда джунгли на крак ще пребродя,
превърната в дива, планинска коза.
От месо на умрели събратя ще глозгам,
при липса на тучна, зелена трева.
В огромния черен океан ще се гмурна ...
Обичах те,
но това беше преди да те опозная.
Вярвах ти сляпо.
Вярвах, че ще ме пазиш и закриляш до края.
Иска ми се да се отнасяш с мен както преди, ...
Тази вечер бих напълнил лула тютюн,
за да се слея с бриза и да направя дует със щурците.
Бих изпил десетина мохито,
но, да не стана съвсем за резил -
ще си направя едно - колкото да опитам. ...
Изгубих се в свят на лицемерие и лъжи,
където за жълти стотинки продават се души.
Без любов, без обич, без приятелство по пътя си вървя.
Все по-силен и силен ставам, знам го това.
Сърцето ми плаче, а в очите няма сълзи. ...
Знам, че имам късмет. Имам страшен късмет –
не познавам най-страшния, истински ад.
Не съм болен от рак (така мисля поне),
не съм станал на кожа и кости от глад,
не съм скитник без дом под бездомния свод ...